И най-добрите родители грешат, но докато някои пропуски или прекалявания от тяхна страна са простими, а други – поправими, има неща, които просто не трябва да се допускат.
Давам пример с фразата: „Ама ние вкъщи така си говорим, на висок тон. Не ни обръщайте внимание!“, защото е много показателна и все по-често можем да я чуем – от съседите отсреща, от непознати в магазина, в парка, от приятелите си.
Когато детето на тези майки и татковци чува това твърдение лично от тях, при това неведнъж, нещата стават опасни.
Какво е опасното
Да повишиш тон се случва и понякога ни се струва, че просто няма как иначе. Но възпитаните хора няма да започнат да ви убеждават в правотата си с викове – те знаят това, което твърдят психолозите: високите децибели на гласа обикновено са несполучлив опит да се прикрие вътрешната неувереност и стремеж да убедим събеседника си в това, което казваме, дори да не сме прави. Грубо е, грозно е, особено пред други хора и най-вече пред детето, независимо дали си си вкъщи, или на улицата. Освен това провокира другия да отвърне по същия начин. Назрява скандал.
Това словосъчетание издава още много неща. Ето кратък разбор, за да обясним какво на практика разбира детето:
Ние – това е нашата общност, нашето семейство, в случая мама и тате; ние сме нещо различно, дистанцираме се от останалите, които не викат, но на нас не ни пука, ние правим така;
Така си крещим – частицата „си“ също показва, че крещенето е нещо нормално помежду ни, стил на поведение, което сме си избрали, харесва си ни да сме такива и няма да се променим;
Не ни обръщайте внимание – това не е паразитен израз, а опит да омаловажим в очите на другите хора това, че ние така си крещим. Демек – наясно сме, че не е хубаво да се крещи, ама какво да правим и какво пък чак толкова е станало... Това изказване в детските уши звучи по следния начин: „Няма смисъл да обръщам внимание на грубостта, нито на мама и тате. Може да се крещи, нормално е – щом те го правят и казват и на другите, че го правят и не е кой знае какво, значи мога и аз.“
Как ви се струва – дали това дете един ден ще крещи на съучениците си, на учителите си, на родителите, на своя мъж или жена и дали ще обяснява на хлапетата си, че това е ок?
Източник: Новите родители.
