Въпреки че емоционалната зависимост е най-сигурният и безпощаден убиец на любовта, повечето хора не могат да я различат от зависимостта. Те се оплитат все повече и повече, защото ежедневно бъркат двете състояния и правят невъзможно връщането назад.
Страхът да не загубим някого, е всъщност пречката в любовта. Защото никой не ни принадлежи.
Най-висшата форма на обич е да даваме, без да очакваме. Да не мерим чувствата, жестовете, думите. Да не очакваме в замяна същото или дори повече от това, което даваме ние. Проумеем ли го веднъж, ще сме победили ревността – също сигурен враг на всяка любов.
Можем да сме свободни в любовта си, когато обичаме безусловно, без да очакваме да бъдем обичани. Без да държим сметка и без да допускаме собственическото чувство да задуши връзката.
Част от емоционалната зависимост е предварителните очаквания, които градим (съзнателно или не) към даден човек – очакваме да постъпва по определен начин и да говори определени неща, което автоматично обрича каузата на провал, защото няма как някой човек да отговори напълно на очакванията ни. Никой не чети мисли. Ако има ситуации, в които е очевидно как трябва да се постъпи, то в други си мислим, че нещата са ясни, а човекът отсреща може изобщо да не се е досетил и да разсъждава по съвсем друг начин.
Затова или трябва да кажем какво очакваме, или да не се сърдим, когато не получим това, което сме очаквали. Не бива да бъркаме илюзията, представата ни за любимия с неговата реалност.
Да обичаш, пускайки, да дадеш свобода на другия, не означава да му позволиш да те наранява или манипулира, но означава, да се чувства щастлив да бъде себе си във връзката ви.
