Аз съм боец. Боря с времето. С Божия план. Боря се с нещата, в които невинаги откривам смисъла. Боря се срещу всичко, което не ми се струва правилно. Защото се страхувам, когато нещата не се подреждат идеално. Изнервям се, когато не чувам Божия глас да ми шепне. Тревожа се, когато не мога да взема нещата в свои ръце, да ги накарам да придобият смисъл.

Но колко често водим загубена битка? Колко често отблъскваме света, който не е готов да сподели с нас това, което желаем? Колко пъти сме се опитвали да бързаме, да тласнем нещата напред, да ги накараме да вървят по нашия начин?

И колко пъти сме се провалили?

Това, което научих отново и отново, е следното: което е мое - ще дойде. Това - което трябва да бъде - неизменно ще заеме мястото си. Това, което е правилно - ще се случи и няма да трябва да го насилвам.

Истината е, че животът невинаги върви по нашия план. Ще има моменти, в които всичко е привидно идеално, а след това ще се разпадне катастрофално. Ще бъдем с този, за когото мислим, че е наш завинаги, а след това ще гледаме безпомощно как връзката се разпада. Ще преследваме кариерата, на която сме се надявали и за която сме се молили, и ще открием, че тя няма смисъл. Ще се издигаме, а после ще падаме. И след време ще се издигнем отново.

Но във всички тези моменти не е възможно да имаме отговорите на всички въпроси в главата си. Няма как да разберем какво се случва, къде трябва да отидем, какво трябва да правим във всяка една секунда от всеки един ден. Не е възможно да знаем кое е правилно, добро или наше, което трябва да запазим.

Просто трябва да се доверим - на висшата си сила, на Вселената, на самите себе си. Трябва да продължим да се движим напред. Трябва да знаем, че онова, което е предназначено да бъде в живота ни, ще намери своя път към нас или обратно към нас. Дори това да не се случи според нашия график.

Истината е, че онова, което трябва да бъде наше, ще дойде. Връзките ще се разпадат, защото правят място за правилните хора. Любовта ще избледнее, защото на този човек не му е било писано да бъде с нас завинаги. Работните места ще се променят, за да се създадат нови възможности. Плановете ще се изменят изцяло, защото не е предвидено да се задържаме на едно място.

Когато тези неща се случват, може да сме ужасени. Може да ни се струва, че целият ни свят се разпада. Може да плачем, да крещим, да размахваме юмруци към небето от гняв, да се съмняваме във вярата си, да се сърдим на Бога - но истината е, че понякога това, за което се вкопчваме най-яростно, се разпада, за да може да дойде нещо много по-добро за нас. Понякога молитвите не получават отговор, защото нещо по-красиво е на път.

И в крайна сметка може да отнеме известно време, за да видим това, което е предназначено да бъде наше. То може да се отклони, може да бъде временно изгубено, но ако е правилно, ще намери своя път обратно към нас.

Не е нужно да се напрягаме. Не е нужно да премисляме. Не е нужно да прекарваме дните си в постоянна агония, чудейки се дали не правим нещо погрешно, дали Бог не ни е изоставил, дали не сме добър човек, щом желанието ни е било изпълнено.

Защото нищо от това не е вярно.

Не е нужно да губим време в търсене и преследване на неща, които ни напускат. Вместо това трябва да вярваме и да се доверяваме, че което е правилното за нас - то ще се случи. Трябва да разберем, че Бог ни пази и дори да имаме усещането, че говорим с нищото, Той е тук. Винаги е тук.

Трябва да знаем цената си и същевременно винаги да се стремим да бъдем човек, който заслужава тези благословии. Трябва да продължаваме да се стремим напред, да вярваме, че добрите неща ще дойдат, да влагаме светлина и положителна енергия в света, който толкова упорито се опитва да ни изцеди.

Трябва да знаем, че невинаги ще имаме отговорите, но това не означава, че сме сами в търсенията си. Трябва да разберем, че животът няма да има смисъл или да следва нашия план, но това не означава, че няма да намерим онова, което сме търсили.

Това, което е наше - ще дойде - хората, възможностите, работните места, страстите, любовта, надеждата. Те ще ни нямерят, когато му дойде времето, когато сме готови да ги имаме - Бог знае, когато сме готови да приемем и използваме благодатта подобаващо.

Не е нужно да се борим с вятърни мелници. Не е нужно да бързаме. Не е нужно да живеем в постоянен стрес или тревожност. Просто трябва да пуснем, да направим място, да се доверим. И да позволим на това, което е наше, да ни намери.

Източник: Thoughts Catalogue