Учените отдавна спорят дали Луната и приливните сили играят роля в предизвикването на земетресения и изглежда вече са намерили отговор, пише Science Alert.
Ново изследване на учени от Япония показва, че големите земетресения е по-вероятно да се случват в моменти, когато има пълнолуние или новолуние – двете фази на Луната, когато приливните напрежения са най-големи.
Учените от Университета на Токио са анализирали три сеизмични бази данни – глобални данни, плюс локални за Калифорния и Япония – проследявайки големите земетресения (с магнитуд 5,5 или повече), които са се случили в последните две десетилетия.
Фокусирайки се върху двете седмици преди земетресенията, екипът реконструира размера – или амплитудата, на приливните напрежения във всеки един момент и открива, че най-големите земетресения са се случвали в дни с пълнолуние или новолуние.
В тези две точки на лунния цикъл Слънцето, Луната и Земята се изравняват и гравитационното притегляне на Луната е най-силно.
Дълго време учените са предполагали, че това може да има влияние върху земетресенията – заради по-силното от обикновено придърпване, оказвано върху разломните линии – и резултатите на изследователите от Токио потвърждават, че вероятно точно за това става дума.
Някои от най-силните земетресения в последните 20 години – включително Суматра, Индонезия през 2004 г. (с магнитуд 9, 3). Мауле, Чили през 2010 г. (8, 8) и Тохоку-оки, Япония през 2011 г. (9,0) – са съвпаднали с високи приливни напрежения.
Интересното е, че екипът не открива ясна връзка между малките земетресения и приливните напрежения, въпреки че данните сочат, че когато има високи приливни напрежения пропорцията на по-големите земетресения е по-голяма за сметка на по-малките.
Въпреки всичко не трябва да приписваме на Луната твърде голямо значение, когато става дума за земетресенията – в края на краищата, изследванията досега са установили само корелация, а не причинно-следствена връзка.
Основните причини си остават процесите, които протичат дълбоко в земната кора, при които тектонските плочи се трият една в друга, докато нещо драматично не прещрака.
Приливите добавят малко, не повече от един процент допълнителен тласък към текстонското натоварване, смятат учените. Но макар и да е малко, то може да е достатъчно, за да се превърне в камъчето, което обръща каруцата.
