Откриването на Ричард III: Как науката разплете една загадка на пет века

Съпоставихте ДНК от скелета, която е на пет века, с тази на съвременни родственици. Как изобщо е възможно това?

Първо трябваше да открием живи родственици. Установено е, че може да има между 1 и 17 милиона души, живеещи днес, които са наследници на семейството на Ричард. Самият той не е имал деца. Но голяма част от нашето ДНК е много сложна смесица от това на предците ни, затова трябваше да използвам части от ДНК, които са се предавали на поколенията по наистина прост начин. Единият е митохондриалната ДНК. Тя се съдържа в яйцеклетката, затова ние момичетата я предаваме на всичките си деца, момчета и момичета, но само дъщерите могат да я предават нататък.

И така, Ричард наследява митохондриалната си ДНК от своята майка – Сесилия, а Сесилия предава същата митохондриална ДНК на сестрата на Ричард – Ана, която има дъщеря, която има дъщеря, която има сестри, които имат дъщери, дъщери... и така надолу в поколенията, докато се стигне до един от наследниците – Майкъл Ибсен – канадец, като мен, който до известна степен знаеше, че е свързан с Ричард III.  

Другият наследник беше Уенди Дълдиг, която не знаеше, че има родствена връзка с Ричард III. Ръководителят на генеалогичните изследвания, на име Кевин Шюрер, откри Уенди. И така, издирихме в Google името на Уенди, успяхме да открием телефонния ѝ номер, а аз трябваше да ѝ позвъня и да кажа: „Казвам се Тури Кинг, правим този проект... Смятаме, че сте свързани с Ричард III и се чудим дали бихте се съгласили да участвате...“ В началото тя си помисли, че е шега. След което се разбрахме и тя любезно се съгласи да участва.

И така, секвенирах ДНК от Майкъл и Уенди, за да видим дали има съвпадение, имайки предвид, че двамата 14-и братовчеди. След което взех ДНК от древните останки. За тази цел използвах част от кост и зъб. Тази ДНК обаче не е запазена в цялост – тя е фрагментирана и полуразрушена. Имаш един фрагмент ДНК, после още един фрагмент, който съвпада с първия, и така в крайна сметка бавно изграждаш секвенцията, парченце по парченце, точно като пъзел. След което сравняваш със съвременната ДНК, за да видиш дали съвпадат – това е дълъг процес, но го направих. И съвпаднаха.

Колко време отне това?

Първо направих една малка част от митохондриалната ДНК, наречена хипервариабилна област, тъй като тя много се различава между хората, за да видя дали има съвпадение. И имаше. Но после трябваше да секвенирам цялата митохондриална ДНК. Това отне две години.

Какво още научихте от това изследване?

Друго нещо, което правя, е да секвенирам целия геном. Това позволява да се обърне внимание на определени гени – този метод, който е разработен от човек на име Манфред Кайзер в Ротердам, позволява по определени гени да се определи какъв е бил цветът на очите и косата на даден човек. Това беше много интересно в случая с Ричард, защото приживе той няма портрети. Всички са правени няколко десетилетия след смъртта му. Има два, които са смятат за най-ранни – единият е в Кралската колекция, другият – в Лондонското дружество на антикварите. Когато направихме теста, установихме с 96% сигурност, че Ричард е имал сини очи, и със 77% сигурност, че е имал руса коса. Косата може да потъмнее от детска до зряла възраст, но ако погледнете двата портрета, може да установите, че по-близкият е този в Антикварното дружество. Дори след 500 година може да получите доста добра представа как може да изглежда даден човек.