Хората често са готови да правят всичко друго, но не и важните неща, които трябва. Измислят си всевъзможни причини само и само да отложат нещо неприятно, което ги чака тях – от миенето на чиниите, до записването на час при лекар. Вниманието лесно се отвлича от най-незначителните неща. Това важи с особена сила при децата, когато трябва да си напишат домашните например или да си подредят стаята. Това състояние се нарича прокрастинация. Какво представлява отлагането? Защо се появява и как да се преборим с него?

Терминът „прокрастинация" идва от латински и означава склонност към редовно и съзнателно отлагане на важна работа. Това е доста често срещано явление, което има своите причини за възникване. В резултат на навика „ще свърша утре" и „утре ще му мисля“ се развиват сериозни проблеми, които са свързани със стрес и дори развитие на депресивни състояния.

Много хора погрешно смятат, че отлагането се нарича обикновен мързел. Това е коренно погрешно тълкуване. Мързеливият човек предпочита делата пред почивката, от която получава удоволствие. Прокрастинарите от изпълнението на задачите се разсейват с различни дреболии. Те са готови да отлагат важни и спешни дела без никаква причина.

Типичен пример: студент или ученик, който се готви за важен изпит, но вместо да учи, драска на лист хартия или се занимава с някаква друга дреболия, макар и надвесен над учебниците.

Как се отразява това на психиката?

Ученикът или студентът започва да страда от чувство на вина и да изпитва чувства, които е възможно да се задълбочат до степен, че да предизвикат сериозен стрес и психически дисбаланс.

Прокрастинацията се отнася не само до отлагането на работата, бизнеса или ученето, но и до вземането на решения.

Не можете да решите дали да смените работата си, но ежедневно се измъчвате от това.

Не можете да решите дали да изберете тази или онази кола, но не мислите логично, а просто отлагате да мислите върху въпроса изобщо, но пък от друга страна, ви тежи, че не сте го свършили.

И още, и още примери.

Прокрастинацията се изучава задълбочено от психологията, което позволява да се посочат някои нейни много съществени и категорични признаци:

1. Отлагане на нещо важно, което трябва да се изпълни веднага.

2. Имаме време да изпълним задачата, но съзнателно не го правим.

3. Носим ясното съзнание, че отказът от работа ще доведе до негативни последствия.

4. Измъчваме се от чувство на вина, но въпреки това не изпълняваме задачата си.

5. Захващаме се за работа, когато вече „ножът опре до кокала“ и вече няма мърдане. В резултат работим под стрес, а свършеното не ни носи никакво удовлетворение.

Какви са причините за прокрастинацията?

Прокрастинацията е психическо състояние, което не възниква от нищото. Със сигурност има своите причини и е важно да ги открием. Обикновено отлагащите  преувеличават сложността на задачата, от която се опитват да избягат. Само като си представят колко неща трябва да свършват, и вече се отказват.

Съществуват и физиологични причини за отлагане на работата, които могат да се дължат на неправилното бюро и стол. Това важи особено за хората, които работят на компютри. Продължителното седене в неудобна поза води до такива последствия като болки във врата и гърба. Много по-удобно е човек да се облегне назад и просто да гледа нещо на дивана, вместо да работи, превит на две на бюрото.

Страхът от успеха е друга причина за отлагането. Тя не е сред най-честите и обикновено се проявява у хора с незряла психика и емоционална нестабилност. Тези хора се страхуват, че ако се справят добре с една задача, то автоматично очакванията към тях се увеличават занапред. Това не ги мотивира, а потиска.

Други пък, обратно, са болни на тема перфекционизъм. Това означава, че при тях действа обратният механизъм – страх от провал. Искат всеки детайл да бъде изпипан, всяка задача да бъде издържана докрай по най-съвършения начин. Само перфектно свършената работа е свършена работа изобщо. Подобен перфекционизъм е особено вреден за хората с творчески професии. Отхвърлянето на една идея след друга може да доведе до застой. Той е характерен и за студентите, когато след няколко часа размисъл есето или друг проект дори не е започнат.

Загубата на цел е също причина за прокрастинацията. Това означава, че отлагането е вследствие на мотивация. Това е особено характерно за рутинната работа, която не ни вълнува и не ни предизвиква по никакъв начин. Просто трябва да се свърши, но процесът е до болка познат. Нищо няма да ни изненада по пътя до крайната цел, нищо няма да ни разочарова, нищо няма да ни мотивира.

Преумората действа също като антимотиватор. Колкото и голямо желание да имаме да свършим една работа, ако сме преуморени, просто системите на организма ще започнат да изключват една след друга. Нещо като защитна функция на организма, който ни подсказва, че трябва да си починем. А когато настъпи такъв момент, работата така или иначе не може да бъде свършена пълноценно. В този случай можете да планирате своите малки почивки, които обаче да не прераснат в половин ден.

Трябва да се успокоите и да си поставяте своите малки цели. Опитайте се да изготвите график за действие. Давайте си малки награди, разпределете времето си според възможностите си. Не се надценявайте, но и не се подценявайте прекалено. С времето можете да увеличите целите си, ако усетите, че това ви действа мотивиращо.

Цветелина Велчева по материали от selfmademan.io