Отървете се от тези фрази, ако искате да звучите по-убедително

Онзи ден с моя съпруг гледахме по новините изказване на политик, който коментира последните събития във Вашингтон. Като цяло той бе добър говорител с изключение на един малък проблем. В рамките на кратко интервю политикът употреби фразата „по мое скромно мнение“ четири или пет пъти.

Той коментира не малко теми, но нещото, което запомнихме от интервюто, беше „по мое скромно мнение“. Изрази като този играят ролята на предупреждение, което да подготви аудиторията за това, което ще кажем. Ако обаче искате да вдъхвате повече доверие и да звучите по-убедително, трябва да се отървете от няколко подобни фрази, или поне да намалите употребата им:

„Ако трябва да съм честен“

Това е един от най-често използваните изрази от този тип. Срещата се и под формата „честно казано“ или „позволете ми да съм честен“. Когато прибягвате до това предупреждение вие на практика казвате на аудиторията си, че всичко останало, което казвате, не е вярно или искрено. Вземете да пример следното изказване: „Екипът ни ще завърши проекта навреме, но ако трябва да сме честни, това ще ни струва много усилия“. Втората част от изречението, която започва с „ако трябва да сме честни“, поставя под въпрос иначе решителното становище. Защо да създавате съмнения у вашата аудитория, когато сте сигурни в способностите си? Премахнете това предупреждение и бъдете конкретни.

„По мое мнение“

Тази фраза също е изключително популярна, като с нея говорещият иска да омекоти това, което ще каже. Сред нейните варианти са „това е само моето мнение“ или „по мое скромно мнение“. Когато наричате вижданията си „просто мнение“, вие сами подкопавате техният ефект. Това предполага, че изказването ви отразява лични пристрастия и някаква предубеденост, а не логична и добре аргументирана позиция. Ако искате да звучите по-скромно, то може да замените тази фраза с „вярвам“, но за демонстрация на истинска увереност е най-добре да излагате вижданията си директно.

„Може вече да знаете това, но…“

Хората използват това предупреждение, за да звучат по-смирено. В действителност обаче тази фраза предполага, че казаното от тях е излишно и не си струва да бъде чуто. Мислете преди да говорите. Ако смятате, че другите са наясно с това, което се каните да кажете, или изобщо не си губете времето, или представете информацията по нов начин. Хората нямат против да получат различна гледна точка по тема, върху която вече са мислили.

„Не съм сигурен“

Често чуваме това от хора, които всъщност са напълно уверени в думите си, но не искат да звучат арогантно. Вземете за пример изречението: „Не съм сигурен, но мисля, че може да съкратим времето, което отделяме за срещи на екипа, с половин час. Ето как може да го направим“. Докато стигнем до самото предложение, всички членове на екипа вече са го отписали като безполезно. Не използвайте фрази, които на практика казват „не ме слушайте“. Не се страхувайте да споделяте идеите си. Другите ще ви изслушате и ще приемат тези съвети, които считат за добри.

„Може и да греша“

Този израз демонстрира слабост и несигурност. Каква причина имат хората да се вслушат в казаното от вас, ако информацията може да е подвеждаща или грешна? Ако един финансов анализатор каже: „Очакваме инфлацията да се повиши, но може и да греша“, ние няма да знаем за какво всъщност да се подготвим. Забравете за това предупреждение и подходете по-тактично. Взимайки отново примера с финансовия анализатор, той би могъл да каже: „Очакваме инфлацията да се повиши. Причините за това са следните…“. Представете различни потенциални резултати, за да избегнете създаването на впечатление за липса на подготовка и познания.

„Това вероятно е глупав въпрос“

Използвайки този израз вие сами нанасяте щети върху себе си. Слушателите незабавно ще игнорират думите, които ще изречете след него. Представете си интервю за работа, в което кандидатът пита: „Това вероятно е глупав въпрос, но може ли да ми кажете, дали предлагате възможност за работа от вкъщи“. В повечето случаи това е наистина глупав въпрос, тъй като работодателите разясняват тези неща в самите обяви за работа или на сайтовете си. Задаването на този въпрос демонстрира, че кандидатът не си е свършил работата и не се е запознал с условията, предлагани от компанията.

Джудит Хъмфри, автор на „Speaking as a Leader: How to Lead Every Time You Speak“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз