Петър се записва студент в университета в Мюнхен, но се дипломира в Дармщад, а след това усъвършенства специалността си корабостроене и в Щутгартския университет. До 1947 г. той участва в проектирането на повече от 60 кораба. По това време обаче в окупираната Германия на емигрантите от Изтока не гледат с добро око и младият инженер прави няколко опита да напусне страната.

При един от тях се качва на кораб за Южна Африка, но край бреговете на Англия ги спира патрул, Петров е заловен и върнат в Германия. Жени се за Хелън Филипс и през 1951 г. двамата емигрират в Торонто. Петров започва работа в американска фирма, която строи военновъздушни бази на канадския полуостров Лабрадор и в Гренландия.

Авантюристичният дух

обаче не му дава мира и след 5 години се озовава в Индокитай, за да строи мостове и електроцентрали.

По това време вече е състоятелен и след като се връща в Канада, си прави собствена 25-метрова яхта, тип катамаран, която нарича “Джемини”. Понеже по-късно работи по американската космическа програма "Джемини", американски журналисти приемат, че тя носи името на яхтата му.

През 1959 г. в последния момент се възползва от правото, което в края на 50-те години американските власти дават на инженери емигранти, ненавършили 40 години, да живеят в САЩ. Петров пристига навръх 40-ия си рожден ден с конструираната от него яхта. Установява се във Флорида и започва работа по космически проекти, предимно по комуникацията със спътниците и електрониката.