Проверката е висша форма на доверие, казвал Йосиф Висарионович Сталин и пращал честитки на гражданите по куриерите на НКВД. Съмнението е грях, казвали римските папи и пратили на кладата брат Джордано Бруно, дръзнал да подложи на проверка каноните на Светата църква. Вярата е наука, казали обаче образованите джентълмени от 19. век и поръчали първата кирка, която се врязала в тялото на Светите земи, покрили сякаш за вечни времена тайните на книгата, очертала духовните пътища на западната цивилизация – Библията.
На 22 юни 1865 г. в Лондон е основана Фондацията
за изследване на Палестина (за познавачите – ФИП). Група изтъкнати британски археолози и свещеници обединяват знанията и влиянието си “с цел разследване на археологията, географията, нравите, обичаите и културата, геологията и естествената история на Светите земи”. Основателят на дружеството, архиепископът на Йорк Уилям Томпсън, очертава мисията му така: “Целта ни е само индуктивното разследване. Ние няма да бъдем религиозно общество, нито ще будим спорове; ние ще приложим правилата на науката, за да разследваме фактите, свързани със Светите земи.” Чудно ли е, че първите скептици идват от сърцето на Обединеното кралство? Уставът им е сякаш изваден право от речника на Шерлок Холмс – британския Тома Неверни, превърнал проверката в нова форма на изкуство. Дружеството на библейските детективи отваря нова страница в историята на християнската религия – ера, която протича под мотото “Проверката е висша форма на вяра”.
Библейската археология бързо се превръща в основен клон на съвременната наука. Даже големите религиозни институции в Германия, Франция и Америка „слагат пръст” в раните Христови и предлагат подкрепата си за учените, които се опитват да преведат Библията на езика на историческите факти. Следва лавина от открития, някои от които обаче здраво разклащат темелите на църковната догма.
Кумранските свитъци
изровени между 1947 и 1956 г. на северозападния бряг на Мъртво море например хвърлиха нова светлина върху практиките на юдаизма от периода преди Втория храм (тоест преди 515 г. пр.Хр., когато бива реконструиран Йерусалимският храм, разрушен от Навуходоносор ІІ през 586 г. пр.Хр.). Химическите анализи на Плащаницата от Торино, на която се смята, че е отпечатан образът на самия Исус Христос, бяха разрешени чак в края на 80-те години на миналия век и доведоха до спорни резултати, някои от които накараха учените да стигнат до извода, че реликвата е средновековен фалшификат или че изображението е плод на естествени химически процеси, но по никакъв начин не доказва съществуването на историческата личност Христос. Чак през април 2009 г. бе публикувано признанието на американския химик Рей Роджърс (който преди 20 години обяви плащаницата за фалшификат), според което съществува вероятност тя да е истинска. Е, да – ученият се покая няколко дни, преди да предаде Богу дух – по-добре да се подсигуриш, отколкото да съжаляваш, както гласи една хубава английска поговорка.
И въпреки това през последния век библейските детективи направиха някои смайващи открития, които убедиха скептиците, че събитията, описани в свещената книга на християнството, почиват върху реални исторически факти. Значението на някои от откритията е толкова голямо, че залегна в националната идеология на държави от Близкия изток и се превърна в аргумент за правни и териториални спорове в региона.
Златният Вавилон
Хила е малък, беден град на територията на съвременен Ирак. Много от къщите в това непретенциозно селище обаче крещят ”История!” от всяка своя стена. И как няма да е така? Дори кокошарниците в Хила са построени от тухли, изкопани от разположените недалеч руини на блестящия Вавилон. Възвишенията, останали от някогашните стени на златната столица на Навуходоносор ІІ, се виждат ясно от града.
