Вавилон е основан на брега на река Ефрат - в Южна Месопотамия, около 24 века преди новата ера. Библията свидетелства, че първото поселище на това място е издигнато от правнука на Ной Нимрод, който отвежда там хората си след Потопа и става първият вавилонски цар. Оригиналното име на града е Бабел, което означава “порта на боговете”. За ранната история на Вавилон се знае малко – разкопките засега са разкрили само най-горните нива на града, тъй като в днешно време най-древните пластове се намират под нивото на реката.

Руините, чието разкопаване започва още през 1899 г. от германския археолог Роберт Колдоуей, са наследство от цар Набополасар, който се отцепва от Асирийската империя и основава собствена, която достига разцвета си при сина му Навуходоносор ІІ. През 605 г. пр.н.е. той покорява Йерусалим и отвежда в страната си хиляди еврейски роби. Библията представя Навуходоносор като божи инструмент, който наказва Израел за безчетните му грехове. Самовлюбеният владетел издига град, който да носи славата му по целия свят – всяка тухла от неговия Вавилон е отпечатана с името и титлите на царя. Той разширява поселището така, че река Ефрат да тече през центъра му, и построява мост, който свързва сградите от двата бряга. Градът е изцяло построен от глинени тухли, тъй като в алувиалната почва около реката няма камъни. Тухлите обаче са изпечени, което им позволява да се запазят и до ден днешен. Навуходоносор построява огромна стена върху изкуствено възвишение и я заобикаля с необятен ров. В средата на цитаделата царят издига цяла изкуствена планина, осеяна с тераси и балкони. Широки стълбища водят до всяко ниво. Сложни механизми изпомпват вода до издигащия се на 100 метра връх и я отвеждат към многобройните водопади и фонтани. Позната като

“Висящите градини на Семирамида”

тази структура е издигната в чест на любимата царица Амитис и е известна като третото от Седемте чудеса на света. Засега археолозите не са намерили сигурно доказателство за съществуването на това чудо на древното строителство, но търсенето със сигурност продължава.

Разкопките на Вавилон продължават от края на 19. до 90-те години на 20 век. „Златната мина” не спира да бълва находки – Портата на Ищар, барелефи на свещени бикове и дракони и най-вече хиляди глинени таблети, на които бюрократичната машина на Навуходоносор е записвала различни подробности от живота на блестящата империя. Открити са дори предполагаемите основи на Вавилонската кула – археолозите смятат, че това е древен зигурат (ранна форма на пирамидите) на име Етеменанки (“Домът на основите на небето и земята”), съставен от седем поставени една върху друга платформи, чието предназначение било да прославя бог Мардук. Смята се, че кулата е разрушена от Александър Македонски, който обаче умира, преди да успее да я възстанови.

След идването си на власт Саддам Хюсеин ограничава достъпа на чуждестранни археолози до обекта и решава да го преустрои, като построява увеселителен парк, ресторанти, павирани улици и дори дворец, издигнат върху изкуствен хълм. Подобно на Навуходоносор, той нарежда името му да бъде отпечатано върху милионите нови тухли, използвани в “реставрацията” на двореца и други древни сгради. Новият Вавилон на Саддам обаче се срива доста буквално – след свалянето му от власт от щатските войски древният град е превърнат във военна база и в средата на юли 2009 г. археолозите от ЮНЕСКО алармираха, че военните са унищожили голяма част от безценните руини на древната цивилизация.

Стените на Йерихон

В Стария завет Йерихон е градът, обещан от Бог на Мойсей, в който израелските племена се завръщат от изгнанието в Египет. Според преданието Йерихон пада в прочутата битка, в която стените му рухват от тръбите на Исус Навин. През 1868 г. археологът Чарлс Уорън започва разкопки на мястото и между 1907 и 1909 г. са разкрити най-ранните неолитни структури, датиращи от 9000 г. пр.Хр., които се отнасят към натуфианската култура. През 50-те години на миналия век Катлийн Кениън заключава, че са открити останки от паднали стени, но те не са от късната бронзова ера, когато би трябвало да е било проведено нападението на израелските племена. По-новите изследвания обаче разказват друга история.

Задълбочените проучвания на руините, разкопани от Кениън, показват, че първоначалното им датиране е било погрешно и Йерихон от бронзовата ера е бил разрушен не през 1550 г. пр.Хр., а около 1400 г. пр.Хр. Кениън наистина намира паднали червени тухли от стената около града, но ги отнася към друг период. През 1997 г. екип от италиански археолози открива същите срутвания в южния край на древното поселище. Нещо повече – точно както пише в Библията, по същото време градът е бил опустошен от огромен пожар.

Какво обаче е разрушило стените на Йерихон така, че те да се срутят навсякъде освен в северната част на града? Най-вероятното обяснение е земетресение. Необичайното в случая е запазената северна част на стената. Според Библията там се е намирала

къщата на проститутката Рахав

която помогнала на израелските шпиони да проникнат в града. В замяна те й обещали да запазят дома й, когато разрушението на града започне. Откритията на археолозите подкрепят историческата достоверност на тази история.