ДНК от желязната епоха разкрива, че жените са били в центъра на келтски племена

ДНК от желязната епоха разкрива, че жените са доминирали в предримска Великобритания

Преди около 2000 години, преди Римската империя да завладее Великобритания, жените са били начело на обществото от желязната епоха.

Изследователи секвенират геномите на около 50 келтски британци, погребани заедно в Южна Англия, и откриват сериозни доказателства за произхода им по женска линия.

Сред голямата роднинска група, живяла преди и след като римляните започнват инвазията си през 43 г. от н.е., повече от две трети са произлезли от един-единствен женски прародител. В същото време 80 % от членовете на семейството, които не са били свързани, са били мъже.

„Това ни подсказва, че при сключване на брак съпрузите са се премествали, за да се присъединят към общностите на съпругите си, като земята е можела да се предава по женска линия“, обяснява генетикът Лара Касиди от Тринити Колидж Дъблин.

„За пръв път подобна система е документирана в европейската праистория и тя предсказва социалното и политическото овластяване на жените.“

Разкопките в Дорсет са проведени от археолози от университета в Борнмът, а генетичното изследване е осъществено от изследователи от Тринити Колидж в Лондон.

За да сравнят намереното в Дорсет с останалата част на Великобритания, Касиди и колегите ѝ генетици от Тринити пресяват ДНК базата данни на десетки други археологически обекти от желязната епоха, разпръснати из целия остров.

Келтските британски гробища са рядкост и обикновено в тях има много по-малко погребения от това в Дорсет. Въпреки това изследователите откриват няколко примера за „матрилокални“ общества.

Това е така, тъй като митохондриалната ДНК се наследява изключително по майчина линия. В едно йоркширско гробище от желязната епоха например една от доминиращите матрични линии датира отпреди 400 г. пр.

Но както Касиди обяснява на Беки Ферейра от „Ню Йорк Таймс“, „матрилокален“ не е равнозначно на „матриархален“. Възможно е мъжете също да са заемали властови позиции в келтско-британското общество.

Въпреки това римляните несъмнено са били изумени от такава доминирана от жени структура, в която жените може би са наследявали собственост или са имали право да се развеждат.

В археологическите обекти келтските жени често получават най-богатите погребения, което показва висок статус в обществото. Те също така са ръководели армии.

Будика - кралица-воин, известна с това, че оглавява въстание срещу римляните - е описана от римския историк Дио Касий като „най-ужасяваща“ и „притежаваща по-голям интелект, отколкото често се полага на жените“.

Армията на Будика разграбва два града, като избива 80 000 римляни и техните съюзници. Дион Касий посочва, че „цялата тази разруха е причинена на римляните от една жена, факт, който сам по себе си им причинява възможно най-големия срам...“

„Предполага се, че римляните са преувеличавали свободите на британските жени, за да създадат представа за едно необуздано общество“, обяснява археологът Майлс Ръсел от университета в Борнмът, който ръководи разкопките в Дорсет.

„Но археологията, а сега и генетиката, показват, че жените са имали влияние в много сфери на живота през желязната епоха. Всъщност е възможно майчиното потекло да е било основният фактор за формиране на груповата идентичност.“

В независима рецензия на изследването за Nature еволюционният антрополог Гуидо Алберто Гнеки-Русконе твърди, че доказателствата са „убедителни“ и че „матрилокалното“ общество, в което мъжете се движат между групите, изглежда е било „широко разпространено на острова и практикувано в продължение на векове“.

Генетичните изследвания, продължава Гнеки-Русконе, потвърждават твърденията, че жените са играли специална роля в келтско-британското общество.

Историята може да се пише от победителите, но гените също могат да разказват истории.

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: Science Alert