Пандемията от коронавирис промени начина по който работим, живеем и се социализираме. Не всички промени обаче са външни. Според психолози тя вероятно е променила и самите нас.

Разбира се, тези промени са строго уникални и отразяват нашите индивидуални преживявания в този труден период от време. Не всички сме станали по-малко социални или по-внимателни с останалите заради ограничителните мерки, които ни принудиха да прекарваме повече време вкъщи. Според някои експерти обаче пандемията е предизвикала у повечето от нас т.нар „ефект на Микеланджело“.

Теорията е, че подобно на начина, по който великия ренесансов скултор Микеланджело е дялкал парче мрамор, за да извади на показ своя Давид, стресовите житейски събития малко по малко дялкат нашата външна черупка – илюзиите и заблудите, в които сме започнали да вярваме, и в крайна сметка разкриват истинската ни същност и желания. Събитията като пандемията ни принуждават да се изправим лице в лице с истинското си Аз.

Този процес може да доведе до промяна в начина ни на поведение и в нашите цели, така че не е изненадващо, че много хора използват момента, за да потърсят нова работа или кариера, да се преместят да живеят на друго място и като цяло да внесат изменения в живота си. Дори и вирусът да изчезна напълно, ние никога няма да се върнем изцяло към „нормалното“, което сме имали преди.

По тази причина Артър К. Брукс от Харвардския университет пише за Atlantic, че всички ние трябва „да започнем да се подготвяме за ново и по-добро „нормално“, то това, което сме имали преди малко повече от година“. Какво трябва да направим за целта? Брукс препоръчва три стъпи:

Направете списък

На първо място, направете списък, който да бъде оформен като таблица с две колони и два реда. Над колоните напише „харесвам“ и „не харесвам“, а пред редовете „по време на пандемията“ и „преди пандемията“. След това го попълнете. Да прецените кои неща са работили добре за вас както по време на пандемията, така и преди това, е най-важната първа стъпка изграждането на „новото нормално“, което бихте искали да имате.

„Бъдете напълно искрени, особено за нещата, които не ви липсват от времето преди пандемията. Бъдете конкретни в описването на непродуктивните дейности от вашето ежедневие, токсичните ви връзки и случките, които са ви правили нещастни. Не се задоволявайте с повърхностна оценка и вникнете по-дълбоко. Например, помислете дали си заслужава отново да излизате на по-бира с „приятели“, които ви заливат с негативност и ви карат да се чувствате ужасно за това кой сте всъщност“, казва Брукс.

Какво трябва да оставя в миналото?

След като попълните списъка си, трябва да имате добра представа за нещата, които сте харесвали и ненавиждали по време на пандемията и преди това. Сега трябва да решите какво да правите с тях. Според Брукс първо трябва да помислите за нещата, които искате да оставите в миналото.

„Някои неща, които не сте харесвали преди пандемията, може да са почти невъзможни за промяна, като например пътуването до работата в тежки зимни условия, ако живеете на място, известно със студеното си време. Помислете върху тези неща и преценете дали всъщност нямате повече възможности, отколкото си мислите. Макар че не всички могат да си позволят подобен „лукс“, за някои от нас това може да е добър момент за търсене на нова работа на място, където бихме предпочитали да живеем – може би дори да се върнем в родния си град“, посочва Брукс.

Помислете дали искате да възстановите всичките си връзки от преди пандемията. Най-вероятно сте изгубили контакт с доста хора, така че сега е момента да прецените, дали това всъщност не е за добро.

Какво трябва да запазя?

 „Не трябва да мислите само за негативите“, напомня Брукс. „Помислете и за нещата, които живота в условията на пандемия ви е накарал да обичате и които биха ви липсвали, ако изчезнат. Преценете как бихте могли да ги вплетете в живота си, след като историята с пандемията приключи“, казва той.

Може би сте намалили разходите за излишни неща или сте започнали ново хоби, което ви прави щастливи. Няма нужда тези нови навици да бъдат изхвърлени, когато вирусът бъде окончателно победен.

Почти всички нямаме търпение да забравим за този тежък период от нашия живот, но това не означава, че трябва да бързаме да го загърбим до такава степен, че да се вземем урок от преживяното и да положим основните на едно по-добро ново „нормално“.

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз