Предизвикателното поведение на децата е предизвикателство за родителите. Понякога трудно се справяме, трудно разбираме посланията, които ни изпраща детето. Минаваме през различни състояния на гняв, безсилие, усещане за вина. Понякога забравяме да четем между редовете. Понякога забравяме, че децата са просто деца, а ние очакваме прекалено много от тях.
Ако ние, възрастните, не успяваме винаги да контролираме емоциите си, то как очакваме да го правят децата?
Ние сме тези, които трябва да ги научим да познават себе си, да реагират правилно в различни ситуации, да бъдат адаптивни и да умеят да запазват самообладание.
Детето няма да дойде при родителите си и да каже:
„Мамо, в момента се боря със себе си. Преживявам тежък период. Трудно ми е да си обясня чувствата, които бушуват у мен. Не мога да се контролирам. Понякога не разбирам защо се ядосвам толкова лесно, защо се чувствам така, сякаш не съм важен и не съм обичан. Мамо, не знам как да се справя с тези чувства. Искам да бъда по-добър и когато ти обещавам, че ще го направя, наистина го мисля, но после нещо се обърква. Сякаш спирам да се контролирам и не мога да се спра.“
Вместо това детето ще се държи лошо, ще отговаря, ще се тръшка, ще се сърди, ще мълчи, ще се превърне в истинско предизвикателство за родителите си.
Двете неща обаче значат едно и също.
