Ориентация към бъдещето.
За много от хората, остаряването е метафора на „упадък”. Проучванията показват, че възрастните хора се страхуват да мислят за бъдещето. Ориентацията им към бъдещето е насочена единствено към очакването на събития, свързани със семейството им. По-малко от 10% от възрастните хора имат планове и очаквания, свързани със собственото им личностно развитие и това е много тъжен факт.
Третата възраст не е време за отказване от себе си. Винаги има умения за усвояване и предизвикателства за овладяване.
Докато остаряваме, един от начините да бъдем ориентирани към бъдещето е да го разглеждаме като житейска задача. Този светоглед поддържа съзнанието будно за целите, които трябва да бъдат постигнати.
Ерик Ериксън очертава етапите на растежа и развитието, както и принадлежащите им житейски задачи:
Средна възраст: Повечето хора между 35 и 60 години са постигнали предизвикателствата на завършване на образованието си; създаване на семейство и отглеждане на децата; установяването на професионална кариера. Предизвикателството през тези години е да се поддържа чувство за полезност и продуктивност. Ангажирането в дейности, хобита и лични отношения дава чувството на удовлетворение и постижения.
Трета възраст: Житейската задача на хората над 60 години е интегритетът срещу отчаянието. В този период е важно усещането, че изживяния живот си е струвал. Други задачи на този период са постигане на разбирането, че човешката стойност не се основава на трудовата биография или натрупаните пари, а на качествата и отношенията, които има човешкото същество; откриването на баланса между намалелите физически и съпротивителни сили и удовлетворяващите спомени и качествени отношения.
Става ясно, че най-добрият начин да се премине през етапите на средната и третата възраст е предварителната подготовка. Предварителната подготовка може да започне с преглед на живота и отговор на въпроса „Удовлетворени ли сме от това, което правим?”. Ако отговорът е НЕ, то е време да се обмислят нови посоки и да се открият нови хоризонти.
Упражнения за ума.
Мозъкът подобно на мускулите, ако не се тренира дълго време атрофира и се разболява. Загубата на творческо мислене неминуемо води до психическо страдание.
Проучванията показват, че дори упражняването на способността за избор и решение (Какво да облека днес? Какво да приготвя за ядене?; Какво да чета или да гледам по телевизията?) утвърждава способността за упражняване на контрол върху живота.
Поддържане на вярата в себе си.
Още в детска възраст вярата в себе си се формира като подход към живота. Този подход трябва да бъде използван и да продължи да съществува през всички останали етапи от развитието на човешкия жизнен цикъл.
Много по-трудно е, когато човек е преживял негативните последици от остаряването (болести, инциденти и т.н.), ограничаващи себе-ефективността му.
В някои страни в помощ на тази група хора се провеждат тренинг-групи, в които участниците учат стратегии за упражняване на по-голям контрол и ефективност. Целта на тези групи е да подпомогнат хората да развият вярата в себе си.
