На първо четене парламентът прие да се преименува празникът 24 май. По предложение на "Обединени патриоти" депутатите записаха в Кодекса на труда празникът да бъде "Ден на българската писменост, просвета и култура".
Към момента празникът носи наименованието "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
Предложението бе подкрепено от ГЕРБ с уговорката, че подобна промяна по същество се нуждае от национален дебат и консенсус.
Според вносителите коректното и исторически издържано определение на празника, честван на 24 май е - Ден на българската писменост, просвета и култура, се посочва в мотивите.
"Празникът винаги е бил изява на българската национална еманципация и като основна полза от промяната в наименованието му може да се отчете историческата истина в изписването му. Нашата писменост, просвета и култура се градят върху кирилицата, която според световната историческа наука е създадена в българската държава от учениците на Кирил и Методий и оттук се разпространява в целия свят до ден днешен. Настоящата формулировка омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура и я превръща в част от славянските идеи и писменост", се посочва в доклада на комисията по труда.
В доклада се изтъква, че са постъпили отрицателни становища на Института за български език при Българска академия на науките и Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при Българска академия на науките. Според тях "премахването на израза "славянска писменост" ще доведе до загуба на общославянската значимост на делото на братята Кирил и Методий и ролята на българската държава в това отношение.
