Анализ на 12 фрагмента от древни папируси разкри изненадващи подробности за техниките, които египтяните са използвали при смесването на червеното и черното мастило – открития, които ще хвърлят много повече светлина върху начина, по който първите писатели са успявали да записват своите думи.
Знаем, че древните египтяни са използвали мастило от поне 3200 г. пр. Хр. Образците обаче, проучени в новото изследване, са датирани от 100-200 г. сл. Хр. и са взети от прословутата библиотеката от храма в Тебтунис – единствената голяма институционална библиотека, оцеляла от този период.
С помощта на различни техники за синхотронна радиация, включително мощни рентгенови лъчи за анализ на микроскопични проби, изследователите откриват безпрецедентни подробности за химическия, молекулярния и структурния състав на мастилото.
Червените мастила, използвани обикновено за заглавия, инструкции или ключови думи, най-вероятно са били създавани посредством естествения пигмент охра, казват изследователите – за това свидетелстват следи от желязо, алуминий и хематит.
По-интересното в случая е, че въпреки че не са използвани традиционните оловни пигменти, учените откриват базирани на оловото съединения и в черното, и в червеното мастило. Това означава, че оловото е било добавяно с технически цели.
„Базираните на оловото сикативи пречат на книговезеца да се разпростира твърде много, когато мастилото или боята бъдат нанесени върху повърхността на хартията или папируса – пише екипът в своето изследване. – Наистина, в конкретния случай оловото образува невидимо хало около частиците от охра.“
Освен че обяснява как древните египтяни са предотвратявали появата на петна по папирусите си, тази находка показва, че те са имали и доста специални техники за производство на мастило. Най-вероятно жреците, които са писали с това мастило, не са се занимавали с неговото смесване.
„Фактът, че оловото не е било добавяно като пигмент, а като сикатив, подсказва, че рецептата за мастилото е била изключително сложна и не е могла да се приготви от всеки“, коментира египтологът Томас Кристиянсен от Копенхагенския университет в Дания - Предполагаме, че е имало специални работилници за производството на мастило.“
Не по-малко интересен е фактът, че в гръцки документ, датиран от 3-и век сл. Хр., се споменава, че червеното мастило се приготвя в работилници. Това от своя страна подкрепя теорията за специалните техники за смесване в Египет и сред Средиземноморието.
Използването на оловото като сикатив навлиза в Европа през 15-и век с появата на първите маслени картини. Изглежда обаче древните египтяни са усвоили този трик поне 1400 години по-рано.
Изследователите планират още тестове и различни по вид анализи, но и това, което са открили до момента, е наистина впечатляващо и показва как новите технологии могат да ни разкрият тайните на миналото.
Изследването е публикувано в PNAS.
