Проследяване на пътя от египетските мумии на котки до съвременните домашни любимци

Финансирани от Съюза, изследователи анализират ДНК от археологически останки на котки, за да разгадаят историята на опитомяването им.

От Али Джоунс

Собствениците на котки, които познават добре енигматичната и независима природа на своите любимци, вероятно няма да бъдат изненадани от констатацията на учените, че процесът на опитомяване на котките е доста необичаен в сравнение с други животни. 

„Котките са наистина особени, защото са се приспособили в доста голяма степен към хората, без в действителност да променят своята природа“, казва д-р Клаудио Отони, палеогенетик от университета Tor Vergata в Рим, Италия.

„Дори физически дивата котка и домашната котка не са толкова различни. Котките постигат изключителен успех в еволюционно отношение и са се адаптирали много добре към човешката ниша, което е вълнуващо.“

Древна ДНК

Отони, който използва древна ДНК като инструмент за реконструиране на миналото на човешките и животинските популации, ръководи финансиран от ЕС международен изследователски проект, наречен Felix, чиято цел е да хвърли повече светлина върху историята на взаимоотношенията между котките и хората. 

Екипът на Felix, включващ водещи експерти в палеонтологията, археозоологията и молекулярната биология от музеи и академични институции в цяла Европа, анализира над 1300 археологически проби от котки, събрани от някои от най-важните музейни колекции. 

Пробите идват от над 80 археологически обекта в Европа, Африка и Югозападна Азия, обхващащи период от преди 10 000 г. пр.н.е. до 18. век. С извличането на генетични данни от тези древни останки от котки изследователите имат за цел да възстановят уникалните биологични и екологични влияния, които са оформили опитомяването на котките, и да проследят появата на домашните котки по света.

Високотехнологичен анализ 

Работейки в специализирани лаборатории, за да сведат до минимум риска от замърсяване на ДНК, изследователите тестват останките на котки с помощта на авангардни молекулярно-биологични техники, които позволяват извличане и анализ на генетична информация. 

Малки фрагменти от кости и зъби се смилат на няколко милиграма прах, от който се извлича ДНК и се преобразува в „геномни библиотеки“ — колекция от припокриващи се ДНК фрагменти, които заедно съставят целия геном на един организъм. 

Генетичната информация след това се разшифрова с помощта на мощни технологии за секвениране от следващо поколение — метод за секвениране, който позволява да се обработват много бързо големи обеми от данни. В тази дейност изследователите са подкрепени от изчислителната инфраструктура на Cineca, една от най-големите изследователски инфраструктури в Европа и сред най-мощните доставчици на суперкомпютърни услуги в света. 

Тази модерна технология дава възможност за изследване на биологични системи на ниво, което преди беше невъзможно. Тя също така улеснява откриването на модели на генетични мутации във времето, които показват различните етапи на опитомяване на котките. 

„Така можем да определим дали дадена древна кост принадлежи например на европейска дива котка, африканска или близкоизточна дива котка, която е предшественик на съвременните домашни котки“, обяснява Отони.

Търсене на следи

Изследователите използват също така усъвършенствани техники за химически анализ на колаген — най-изобилния протеин в костите, за да проследят как са се развивали хранителните навици на котките във времето. Кога например започват да ядат риба благодарение на рибари, които ги хранят с остатъци от улова си? Това помага да се изгради картина на развитието на опитомяването на котките. 

Дълго време учените смятаха, че опитомяването на котките започва в Древен Египет въз основа на широко разпространените изображения на котки и откриваните мумифицирани котки, създавани като дарове за боговете. 

През 2004 г. обаче откриването на древно погребение на млад мъж и котка в Кипър — в неолитното селище Шилурокамбос — води до извода, че котките може да са били опитомени още преди 11 000 години. 

Анализът на ДНК, който извършват Отони и неговите колеги, има за цел да разреши тази мистерия. Досегашните резултати ги водят до заключението, че европейските домашни котки започват връзката си с хората в Северна Африка, като вероятно изминават пътя до Европа с римляните, които търгуват в цялото Средиземно море.

„Ако всичко е започнало преди около 10 000 години, вероятно котките са въведени в Европа скоро след това, както се е случило с прасетата и други опитомени животни“, казва Отони. „Но нашият ДНК анализ показва, че котките в Европа все още са били диви и нито една не произхожда генетично от опитомената линия до много по-късен етап, преди около 2500 години.“ 

Как обаче тези различни центрове на опитомяване на котки са взаимодействали, не може да бъде определено, докато не приключи анализът на генома на древните котки. Това е „чертежът“, който съдържа цялата информация за растежа, развитието и функционирането на един организъм.

Тайнственият живот на мумиите на котки

През последните две години от изследването учените ще разгадават генетичните тайни на голямата си сбирка от египетски мумии на котки. Те искат да сравнят ДНК на тези котки със съвременните домашни котки и с древните останки от котки, вече анализирани в Европа. 

Екипът ще работи върху египетски мумии на котки, събрани от различни колекции в Европа, включително Природонаучния музей във Виена, Musée des Confluences в Лион, Природонаучния музей и Британския музей в Лондон, както и Природонаучния музей във Варшава. 

Професор Вим Ван Ниер, изтъкнат белгийски археозоолог от Кралския белгийски институт за естествени науки в Брюксел, участва активно в тази част на изследването. Той лично е изкопал мумифицирани котки в Египет и има практически опит, който допълва изследванията му.

„Когато изкопах шест цели скелета на котки в египетска гробница на 6000 години, успях да покажа, че тези животни са били „укротени“, но не напълно опитомени“, казва той. „Тези находки предшестват най-ранните доказателства за домашни котки в Египет с повече от 2000 години. Все още се чудя дали тези ранни опити за контролиране на котките в крайна сметка са довели до тяхното опитомяване.“ 

Едно от предизвикателствата пред изследователите е възможното увреждане на ДНК поради процеса на мумифициране. Ван Ниер се надява, че усъвършенстваните технологии за секвениране, с които разполагат, ще помогнат да се преодолее това потенциално препятствие и да се разкрият допълнителни подробности за завладяващото пътешествие на котката от диво животно до домашен любимец.

„Виждам колко много хора искат да узнаят повече за своите котки. Този проект хвърля светлина върху това как започва връзката на човека с котките — и къде“, казва Оттони. 

Изследванията в тази статия са финансирани от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Ако Ви е харесала, може да я споделите в социалните медии.

​Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.