През 1873 г. архитектът Едуард Тъкърман Потър получава задачата да построи къщата на мечтите на процъфтяващия писател. През 1874 г. семейство Клемънс се настанява в новия си дом. В него са родени трите им дъщери – Сузи, Клара и Джийн.
„За нас нашият дом не е безчувствена материя - той има сърце и душа, и очи, с които ни вижда... той е нещо наше, наш довереник, и ние живеем в неговата благодат и в покоя на неговата благословия“ - това са почти религиозните думи, с които Марк Твен описва дълбоката връзка между семейството и дома.
Къщата е на три етажа, с 25 стаи и обширна веранда. В интериора са вплетени екзотични елементи от Далечния и Близък изток.
На най-горния етаж се намирали билярдната зала и личният кабинет на Марк Твен, където е оставал да пише до късно през нощта. Не било разрешено никой да влиза в стаята, освен чистачите. Гостите от мъжки пол разпускали вътре с пури и алкохол. „Трябва да има една стая в тая къща, където да може човек да псува. Опасно е да трябва да потискаш подобна емоция“ казвал Твен.
Децата имали собствена зона, с детска стая, стая за игра и за учене. Госпожа Клемънс сама обучавала дъщерите си в обширната класна стая на втория етаж. Писателят обичал да играе с децата в зимната градина, където се преправял на слон във въображаемо сафари. Той бил очарован от новите технологии, затова и един от първите телефони бил инсталиран в коридора на къщата.
През 1891 обаче заради финансови несполуки се налага семейството да напусне дома и да замине за Европа. По-късно писателят трябва да пътува и да изнася лекции, за да припечели пари, с които да покрие дълговете си. След смъртта на дъщеря им Сузи, която заедно с Джийн е останала в дома, докато Марк и Оливия пътуват с Клара, семейството не може да преживее трагедията и продава къщата през 1903 г. Днес тя е превърната в музей на писателя, който привлича литературни поклонници от цял свят.
Автор: Мая Лефтерова
