Притча за лъва, мишката и кучето
Лъвът си дремел под сянката на едно дърво в гората, когато палава малка мишка запълзяла по гърба му и го погъделичкала. Щастлива, че може да си играе на гърба на страшния лъв, тя не усетила как го събудила. Той вдигнал огромната си лапа и сграбчил бедната твар, а после отворил голямата си паст, за да я погълне.
Ужасената мишка започнала да вика:
— Простете ми, Ваше Величество, пуснете ме и аз никога няма да забравя това. И кой знае, някой ден може да ви се отблагодаря.
Като чул това, лъвът се запревивал от смях и рекъл:
— Ти ли, малко мишле, ще помогнеш на мен, най-силното създание в джунглата?
Лъвът толкова се развеселил при мисълта, че мишката може да му помогне, че я оставил да си ходи по живо, по здраво.
След седмица при лъва дошло куче.
— Здравей, царю на животните, искам от теб една малка услуга — казало то.
— Каква е тя? — прозял се лъвът.
— Моите приятели кучета се съгласиха да стана техен водач, но при едно условие. Поискаха от мен да те вържа като доказателство за смелостта ми. Когато те видят вързан, аз ще стана техен водач. Обещавам, че след това ще дойда и ще те освободя.
— Каква е гаранцията за това? — поинтересувал се лъвът.
— Заклевам се, че ще се върна и ще те освободя. Освен това, кой смее да не изпълнява обещанията, дадени на краля на животните? — отвърнало кучето.
Лъвът се съгласил и кучето го вързало с много здраво въже, за да не може да се освободи, дори да използва цялата си сила. Тогава кучето извикало другарите си, те видели вързания лъв, зарадвали се, танцували цяла нощ и избрали „храброто" куче за свой водач.