Рече Окото един ден: “Виждам отвъд тези долини една планина, забулена в синкава мъгла. Не е ли хубава?”
Ухото се заслуша напрегнато и каза: “Но къде е тази планина? Аз не я чувам”.
Тогава Ръката заговори и каза: “Опитвам се да я пипна, но напразно. Не намирам нищо”.
И Носът добави: “Няма никаква планина. Аз не я подушвам”.
През това време Окото се беше обърнало към други гледки и всички сетива започнаха да обсъждат странната му илюзия.
И рекоха: “Нещо не е наред с това Око”.
Халил Джубран
