Получавайки съгласието му, йогата започнал своята работа. Веднага показал на дървосекача един ден от живота на коняря, който бил първи в списъка, имащ „по-добра съдба“. Дървосекачът преживявал всички събития от деня на коняря, от изгрев до залез слънце, едно след друго, всички радости и мъки, сякаш самият той бил коняря – толкова всичко било реалистично и емоционално. И накрая, когато „денят на коняря“ завършил и изведнъж дървосекачът осъзнал, че не е конят, въздишка на облекчение се изтръгнала от гърдите му.
- Можеш ли да приемеш такава съдба? Искаш ли да си на неговото място? – попитал йогата.
- Не, - отговорил селянинът, без да се замисли.
После йогата показал един ден от живота на грънчаря, който бил втори в списъка. Дървосекачът въпреки волята си потънал в живота на грънчаря, напълно преживявайки и доброто и лошото, докато не приключил денят. След като осъзнал, че той не е грънчарят, дървосекачът дълбоко въздъхнал.
Искаш да имаш такава съдба? – попитал йогата.
- О, не…
След това йогата показал на селянина живота на търговеца, третият човек в списъка, на когото дървосекачът тайно завиждал. Един ден от живота на търговеца – всички събития на деня ярко били преживени от дървосекача във всички подробности. Опомнил се от тази много реалистична илюзия, той отново чул гласа на йогата:
- Готов ли си да приемеш такава съдба?
Тежко дишайки след преживения опит на тримата, дървосекача едвам промълвил:
