А братята зинали от учудване:
- Как така? – едновременно го попитали те. - Той какво, подиграва ли ни се?
Хукнали и тримата към гората.
- О, мъдри човече! – казал най-големият брат. – Ти какво, шега ли си правиш с нас? Защо на мен и на средния ми брат каза, че е лошо да строим къща на планинския склон, а на най-малкия ни брат си казал, че е добре?
- Не съм и мислил да ви се подигравам – отвърнал старецът. – Вие ме попитахте: „Лошо ли ще бъде, ако си построим къща на планинския склон?“ А най-малкият ви брат каза така: „Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон?“ И аз му отвърнах така, защото той започна с доброто, а вие с лошото. А нима може да ти спори работата, ако я започнеш със страх, мислейки за лошото? За доброто трябва да се мисли! – добавил старецът.
Благодарили му братята и отишли и тримата заедно да строят къщата.
Албанска народна приказка
