А третият ми учител бе едно дете. Веднъж се озовах на свечеряване в един град. По пътя си срещнах момче, което носеше горящ светилник. Реших да се пошегувам и го попитах:
- Имаш ли огънче?
- Да, господине. - отвърна почтително детето.
- А то откъде идва? – продължих да се шегувам аз. Тогава детето духна върху пламъка и каза:
- Видяхте ли, огънчето взе, че си отиде? Кажете, къде отиде?
Това беше моментът, който разтърси егото ми, раделих се с глупостта си и изхвърлих от себе си всички ненужни знания.
