Авторите на изследването предполагат, че по-голямото съвпадение между идеалния и настоящия партньор при утвърдените двойки се дължи на факта, че те са направили оценката си в рамките на едно (първото) допитване, докато новосъздадените двойки са оценили реалния си партньор шест месеца по-късно. Учените сметнали, че това не е сериозен проблем, защото оценката на настоящия партньор била подобна при утвърдените и при новосъздадените двойки. Но те допуснали, че участниците в първото допитване може да са си променили мнението, тъй като са разбрали, че съществува несъответствие и са се опитали да го изгладят. Дори случаят да е такъв, резултатите показват, че хората са склонни да променят идеалните си стандарти, за да ги нагодят към начина, по който виждат партньора си.
Друго интересно откритие било, че и двата типа двойки се отнасяли снизходително към факта, че в повечето случаи истинските им партньори се разминават с идеалите за доброта и искреност. Това било смущаващо, защото друго изследване пък показва, че тези качества са много важни за успешното партньорство. Все пак от всичките четири категории за идеал най-високо била оценена първата (доброта/искреност). Жизнеността била определена за най-маловажна, като участниците от утвърдените двойки фактически оценили партньорите си като превъзхождащи идеалите им в тази област.
Изглежда стандартите ни се променят, което е част от общата тенденция да виждаме романтичните си партньори през розови очила. Онова, което обаче не станало ясно от изследването, е защо хората променят идеалите си. Дали защото осъзнават, че нещата, които някога са намирали за важни, всъщност не са толкова съществени? Или просто се опитват да убедят себе си, че тези идеали ги интересуват по-малко, отколкото са си мислели, и наблягат на други качества само за да оправдаят факта защо са с настоящия си партньор. Вероятно по малко и от двете.Идеалният партньор не съществува, нито ние сме такива. Важното е човек да не прави компромиси със собственото си щастие.
Цветелина Велчева
