Учените откриха връзка между ниските доходи на домакинствата и по-бързото разрушаване на бялото вещество в мозъка, чийто нива принципно намаляват с възрастта. Животът в бедност обаче, изглежда, ускорява този процес.
Констатациите се основават на анализ на 751 души на възраст между 50 и 91 години, извършен от екип изследователи от Университета в Лозана и Женевския университет в Швейцария.
След като отчита фактори като възраст, пол и някои ключови здравни проблеми, проучването установява с помощта на ядрено-магнитен резонанс, че при лицата от по-бедни домакинства се наблюдават повече признаци на стареене на бялото вещество и те получават по-ниски резултати на когнитивни тестове от лицата от по-богати домакинства.
"Целта на това проучване е да се даде представа за пътищата, свързващи социално-икономическите фактори - доход на домакинството, последна известна професия и социално-икономически траектории в хода на живота - с мозъчната микроструктура и когнитивните постижения в средна и късна зряла възраст", пишат изследователите в публикувания си документ.
Бялото вещество е от съществено значение за движението на съобщенията и сигналите в мозъка, а количеството му оказва влияние върху когнитивните способности. Живеенето в бедност - или, както се изразяват изследователите, излагането на "хронично социално-икономическо неравностойно положение" - отдавна се свързва с лошо здраве и по-бързо влошаване на когнитивните способности.
В този случай екипът иска да разгледа по-отблизо причините за това, като установява, че броят на влакната, разклоняващи се от всеки неврон (плътност на невроните), и степента на защитно покритие на тези влакна (миелинизация), изглежда, допринасят за по-бързото разграждане на бялото вещество.
Предишни проучвания, изследващи мозъка и социално-икономическите нива, разглеждат предимно общия обем на мозъка. Сега, след като са установени по-фините структурни връзки, възможните механизми, които стоят зад тях, могат да бъдат допълнително проучени.
В тази работа е установено колко свободно се движат молекулите - най-вече водата - в мозъка (средна дифузия), което изглежда зависи от количеството на миелина и плътността на невронните разклонения, което показва, че те са важни фактори, върху които трябва да се съсредоточи вниманието.
При хората от по-високи семейни доходи обаче тези маркери за стареене на бялото мозъчно вещество не са имали толкова негативен ефект върху когнитивните резултати.
„Когнитивното представяне при индивидите от домакинствата с по-високи доходи е запазено дори при по-голяма средна дифузия, по-ниска миелинизация или по-ниска плътност на невритите", пишат изследователите.
Оказва се, че наличието на повече пари действа като своеобразен буфер срещу когнитивния упадък - въпреки наблюдаваните физически промени, което предполага, че има и друг механизъм извън наблюдаваните досега промени.
Изследванията до момента не са разглеждали отблизо връзката между микроструктурата на мозъка и равнището на доходите, а сега, когато тя е установена, може да бъде допълнително проучена - в големи, по-разнообразни групи и при по-големи икономически различия.
В този случай екипът не е изследвал всички различни социални фактори и фактори на околната среда, които биха могли да повлияят на бялото вещество - като депресията например. Като цяло обаче работата им предоставя още едно доказателство, че по-доброто финансово състояние означава и по-здравословен живот.
"Тези открития предоставят подробно невробиологично разбиране за социално-икономическите различия в анатомията на мозъка и свързаните с нея когнитивни резултати", пишат изследователите.
Изследването е публикувано в JNeurosci.
Източник: Science Alert
