Тази история е публикувана от GMB Akash – популярен фотожурналист, който е посветил живота си на най-скромните социални класи в Бангладеш.

Тя е на Идрис – човек, който дълги години е работил като чистач, за да могат неговите четири дъщери да получат добро образование – такова, каквото той никога не е имал. Баща, готов на всичко в името на любовта към своите деца.

***

Така и не казах на децата ми какво всъщност работя. Не исках да се срамуват от мен. Когато най-малката ми дъщеричка ме питаше каква е професията ми, винаги ѝ отговарях колебливо, че съм работник. Преди да се прибера вкъщи, се къпех в обществените тоалетни, за да не узнаят с какво реално се занимавам.

Исках да изпратя дъщерите си на училище, за да се образоват. Исках да могат да стоят пред останалите с достойнство. Никога не съм искал някой да ги гледа отвисоко – така, както всички гледаха на мен. Хората винаги ме унижаваха. Инвестирах всяка стотинка от парите, които изкарвах, в образованието на дъщерите си. Не си купих нито една нова блуза, използвах парите, за да им взема учебници. Уважението е единственото нещо, което исках да спечелят.

Аз бях чистач.

Оставаше един ден, преди да приемат една от дъщерите ми в колежа, а аз все още не разполагах с цялата сума за таксата. Този ден не можех да работя. Седях край боклука и се опитвах ад скрия сълзите си. Колегите ми ме виждаха, но никой не идваше да поговори с мен. Бях се провалил и сърцето ми бе разбито.

Нямах никаква представа как щях да се прибера вкъщи и да се изправя пред дъщеря ми, която щеше да ме попита за парите за таксата. Роден съм в бедност. Вярвах, че нищо добро не може да се случи на един бедняк. В края на работния ден всички чистачи дойдоха при мен, насядаха наоколо и ме попитаха дали ги считам за братя. Преди да успея да им отговоря, всеки един от тях ми даде дневната си надница.

Когато се опитах да им откажа, те просто ми казаха: „Днес ще гладуваме, ако трябва, но нашата дъщеря трябва да учи в колеж.“ Не можех да намеря думи, с които да им отговоря.

Този ден не си взех душ. Прибрах се вкъщи като чистач.

Скоро най-голямата ми дъщеря ще завърши университет. Три от тях вече не ми дават да работя. Най-голямата работи на непълен работен ден, а останалите три са на хорариум. Често най-голямата ме води до старата ми работа и дава храна на всичките ми колеги. Те се смеят и я питат защо ги храни толкова често. Веднъж им отвърна: „Всички вие гладувахте онзи ден, за да мога днес да се превърна в това, което съм. Молете се да мога да ви храня всички всеки ден.“

Днес нямам усещането, че съм бедняк. Че как човек, който има такива деца, може да е беден?

Идрис