Повечето хора научават подробности за психопатите чрез киното (въпреки че този тип хора съставляват около 4,5 процента от популацията или между 10 и 35 процента, ако се озовете в затвора).
Начинът, по който филмите представят психопатите, оформя гледната ни точка за тях като цяло. Но колко точни са те в действителност? Група от психиатри решава да отговори на този въпрос – те прекарват 3 години, гледайки 400 филма с герои, които биха могли да бъдат описани като психопати (или от зрителите, или от самите създатели на продукцията), за да определят кои от тях изобразяват най-точно клиничното състояние на психопатията.
В края на краищата изследователите (10 криминалисти и филмови критици) свеждат списъка до 105 мъже и 21 жени психопати, изобразени във филмите от 1915 г. насам. Впоследствие преценяват кои от тях биха могли да бъдат диагностицирани като психопати (и дали не страдат и от други състояния). Екипът се натъква на някои доста добри и вълнуващи представяния на психопатите, които според тях могат да бъдат използвани за „обучението и илюстрирането на няколко аспекта от криминалната психиатрия“. Техният брой обаче не е чак толкова голям.
„Някои от най-известните „психари“ във филмите не са „психопати“, а „психично болни“, пише екипът в своя научен труд от 2013 г., публикуван в Journal of Forensic Sciences.
„Доста известни примери за тях откриваме във филми като „Психо“ (Норман Бейтс) и „Шофьор на такси“ (Травис Бикел). Тези герои са, по най-различни начини, откъснати от реалността и страдат от измамни идеи.“
Според екипа един от най-добре изобразените в киното психопати е е Антон Кригър, изигран от Хавиер Бардем в „Няма място за старите кучета“ на братята Коен.
„Антон Кригър е добре изграден прототипичен идиопатичен/първичен психопат“, пише екипът.
„Не разполагаме с информация, свързана с детството му, но съществуват достатъчно аргументи и детайлна подробности за поведението му във филма, за да го диагностицираме с активна, първична, идиопатична психопатия, невъзможност за любов, отсъствие на срам или разкаяние, липса на психологическо прозрение, невъзможност да се поучи от минали преживявания, хладнокръвно отношение, безпощадност, пълна решителност и липса на емпатия. Той изглежда напълно неуязвим и устойчив на каквито и да било емоции или човечност.“
Други добри изображения на психопатите са Хенри от „Хенри: Профил на сериен убиец“, който е вдъхновен от иснския сериен убиец Хенри Лий Лукас.
„В този филм основната и най-интересна тема е хаосът и нестабилността в живота на психопата, липсата на прозрение у Хенри, осезаемата липса на емпатия, емоционалната бедност и добре илюстрирания провал при изготвянето на бъдещи планове“.
Някои от най-известните психопати във филмите не пасват на онова, което психиатрите биха определили като психопат в истинския живот. Така например учените наричат Ханибал Лектър като най-известния „карикатуризиран“ пример на психопат. Той разполага с „множество личностни характеристики, които принципно не се срещат в ежедневната клинична практика“.
Като цяло екипът вярва, че макар и повечето представяния на психопатите да не представляват точни клинични описания на състоянието, филмите, които включват психопати, могат да бъдат полезни за обществото.
„Тези герои, които имитират някои от типовете в нашето общество, са много важни за самото кино и изкуството. Те обаче са от съществено значение и за бъдещите поколения криминални психолози и психатри, тъй като могат да послужат като педагогически материали“, заключват те.
„Всъщност някои от тези измислени герои могат да бъдат възприети като ценни по отношение на преподаването и илюстрирането на няколко аспекта от криминалната психиатрия, например личностни разстройства, парафилия, характеристики на вещи лица, представяне на правната системаm поведение на адвокатите и процедури в съдебната зала. Нещо повече, тези филми могат да бъдат източници на уроци, на въпроси свързани с клиничните случаи и да доведат до дискусии между студентите и преподавателите.“
Източник: IFLScience
