Гласът на интуицията често е тих. Той говори от душата, от сърцето, от най-дълбоките части на нашето по-висше „аз” и ни приканва да се вслушаме в него. Интуицията е като мускул – колкото повече я тренирате и й се доверявате, толкова по-лесно ще започнете да разпознавате нейните послания и начинът й на общуване с вас.
Всеки ден, през главите ни минават множество мисли, но често най-силните от тях са плод на нашето его. Егото е гласът, който се грижи за нашето оцеляване и ни помага да открием своя път в материалния свят. Той разчита особено на нашите сетива – зрение, слух, осезание, вкус.
Интуицията ни обаче, функционира на подсъзнателно ниво. Нейният глас е тих – по-скоро усещаме, отколкото чуваме посланията й. Колкото по-добре познаваме себе си, толкова по-лесно ни е да получим и да се потопим в тези послания. Постигайки хармония с интуицията си, ние ще можем по-добре да разбираме ситуациите, в които попадаме, околните, а и самите себе си. При нужда, гласът на интуицията може да ни насочи към нашето призвание.
Чувайки този глас, ние се чувстваме спокойни, обичани и сигурни – като че ли той отключва някакво дълбоко скрито вътрешно познание. Ето и няколко лесни стъпки, които ще ви помогнат да постигнете хармония с интуицията си.
