Пeсни за мъка, любов и хашиш: ребетико (мн. ч. ребетика), музиката на гръцкия ъндърграунд от 20-те години на миналия век, днес е известна в цял свят. Дръзка, сурова, пълна с болка и искреност, това е музика, каквато само живеещите на ръба могат да изпеят и изплачат.
Някогашната презряна музика на низините днес се е превърнала в културна емблема. Изпълнява се на най-престижните музикални сцени от хора, които никога не са се докосвали до живота, за който разказват песните. Причините да сравняват гръцкото ребетико с американския блус са много.
В света тези, които обичат, ядат мръсен хляб. И тяхната страст следва подземни пътеки. – пее музикантът, свирещ на бузуки или баглама (малоазийският баща на бузукито).
След гръцко-турската война, приключила през 1922 г. и последвалата размяна на население между двете страни, в Гърция осъмват два милиона бежанци – гърци от малоазийското крайбрежие, основно от Смирна (Измир) – които остават в „родината“ без дом и препитание.
Гръцкото общество така и не успява да ги приеме. Бедни и отритнати, те намират убежище в сенчестия свят на задимените кръчми, бордеи и пушални за хашиш по пристанищата. Както фадото, фламенкото и тангото, гръцкото ребетико е музика на големия град.
Довечера при Тома всички ще се веселим,
но ако искаш издълбоко да разбереш нещата, Бабис ще ти обясни.
Йоргакис с цигулката си ще те остави без думи,
а Марика ще ти кима и ще се смее, докато свири на дайре.
„Ако искаш издълбоко да разбереш нещата, Бабис ще ти обясни“ е намек за наркотиците, които са известна част от културата на ребетико. Но в тези песни намеците съвсем не са нужни. Радостта от споделянето на наргилето с хашиш е сред най-популярните теми. Ребетико открито пее за кокаина, морфина и хероина, с които отритнатите утешавали мъката си.
Боклукът, който смърках, ме тласна към иглата. И тялото ми взе да чезне. Нищо в света не ми остана, това ме изкара на улицата да умра – сюжетът звучи съвременно, но песента, със заглавите „Откакто започнах“ е записана за първи път в далечната 1910 г.
Утробата на ребетико е затворът и пушалнята за хашиш. Тъкмо там първите „ребетес“ създавали песните си. Те пеели с тихи, дрезгави гласове, без усилие, един след друг, като всеки пеещ добавял стих, който често нямал връзка с предишния, а песента понякога продължавала с часове. Без припев, с проста и лесна мелодия. Един „ребетис“ съпровождал певеца с бузуки или баглама (малка версия на бузуки, лесна за носене, лесна за правене в затвора и лесна за криене от полицията), а може би друг, вдъхновен от музиката, ставал и танцувал. Първите песни ребетика, особено любовните, се основават на гръцките фолклорни песни и песните на гърците от Смирна и Константинопол.
Автор на тези редове е Елиас Петропулос, етнограф, който през 1968 г. пише книгата „Песните ребетика”, докарала му множество проблеми с цензурата на военната хунта.
