В днешно време голяма част от родителите сякаш забравят да се отнасят със съчувствие и разбиране към децата си – или да проявяват така наречената (модерна напоследък дума) емпатия.
Бързаме да се сърдим на децата, че на секундата не изпълняват нарежданията ни; не ги изслушваме, защото все смятаме, че няма какво важно да ни кажат – все непростими грешки.
Представете си само, че сте по средата на някакъв страхотно интересен проект например и изведнъж някой ви каже, че трябва веднага да го прекратите, за да изчистите стаята.
Няма да ви се хареса никак тази работа, нали?
А сега си представете, че вашата емоционална интелигентност изобщо не е развита, а същевременно всички възрастни покрай вас очакват да се държите зряло и отговорно – дори по-зряло и по-отговорно от тях самите.
Нещо не е наред в тази логика, нали?
Сега си представете, че влизате в офиса и шефът ви нарежда да споделите кафето, което държите в ръка, с колегите си. И това не звучи като добра идея. В такъв случай защо очаквате от децата си по всяко време и независимо от обстоятелствата да споделят играчките си с други деца?
Важно е детето да разбира, че има във ваше лице човек, който ще му помогне да се справи с чувствата си. Разбира се, че децата се нуждаят от правила – това е просто задължително, за да развият съзнание за правилно и грешно, но не забравяйте, че на първо място те са крехки създания, които имат нужда от помощ и подкрепа, а не от заповеди и крясъци.
И най-важното: чувствата им имат значение!
Цветелина Велчева
