Неаполитанската пица става доста популярна и с добавянето на чесън, трошливи твърди сирена и пресни зеленчуци. Пица „Маринара“, може би е най-старият вид пица и е с домати, риган, чесън и зехтин. Нарича се така, защото традиционно се приготвя за моряците от техните жени, когато се връщат от риболов от залива в Неапол. Други разпространени видиве пица са: „Капричоза“, „Диавола“, „Калцоне“, „4 сирена“, „Пеперони“, „Рукола и Прошуто“ и т.н.
Пицата е претърпяла и много регионални промени. В Рим е популярна „Pizza al Taglio“ (Правоъгълна пица в големи тави), която се реже на парчета и се продава на грамаж, в Лигурия „Sardenara“,в Сицилия „Sfincione“.
Пицата обикновено се покрива с доматен сос, но днес съществуват и пица „Бианка“ (със сметана), както и пица „Нутела“ (с течен шоколад, банани или други плодове).
Класическото тесто се приготвя с брашно от твърда пшеница, мая, захар, сол, зехтин и вода. Меси се на ръка, остава се да втаса и след това се разточва на тънък пласт. В много пицарии приготвянето на пица е истинска атракция – пред очите на клиентите, с подхвърляне на тестото високо във въздуха.
Асоциацията на неаполитанските пицари, основана през 1984 г., е определила специфичните правила, които трябва да се следват за направата на автентична неаполитанска пица. Пицата трябва да се пече на фурна с дървени въглища, тестото трябва да се замеси и разточи на ръка, пицата да не надвишава 35см. в диаметър, да се пече в продължение на 60 до 90 сек. и да не е по-дебела от 1 см. в центъра.
