Част от съставките са две прости истини: (1) животът е кръговрат, (2) италианците са гениални, най-малкото за храната. Тази рецепта не е за класическа пица, защото е написана за хората, които нямат време, а са гладни. Съдържа основно протеин, който е питателен и засища дългосрочно (за разлика от тестото, което засища на момента). Основната съставка е желанието за дългосрочно щастие, а не краткосрочни облаги.

За феновете на салати има допълнителни насоки.

Съставките за основното ястие са:

1. кашкавал - ~150 гр. на човек (прецени спрямо това колко души желаеш да изхраниш)

2. яйца - 2 бр. на човек (като с кашкавала)

3. подправка (чубрица, риган, босилек, т.н.)

Трябват ти още:

1. 2 купи (за яйцата и за кашкавала)

2. съд за печене (тава)

3. хартия за печене (да си спестиш момента с отлепването)

4. фурна

Пускаш си музика. Не че е препоръчително, но “Something Got Me Started” на Simply Red е добър избор.

Започваш с включването на фурната на 220 градуса. Както с рецептата за картофите, най-подходящ е вентилаторът. Ако фурната си няма вентилатор, включваш и горните, и долните реотани.

Измий яйцата. Важно е яйцата ти да са чисти преди употреба. Счупваш ги и ги разбъркваш в купа №1. Няма много да им се стараеш, не правиш фръцкав десерт. Настъргваш кашкавала в купа №2. Разбъркваш №1 с №2, докато не получиш еднородна смес.

Слагаш хартия за печене на тавата. Изсипваш сместа и разнасяш равномерно. Прилича малко на стомашно съдържание след съботен запой, но отхвърляш тази мисъл. Добавяш подправките по свой вкус.

Слагаш тавата във фурната и чакаш. Тъй като имаш време, можеш да се замислиш за всичко друго, което по една или друга причина избягваш.

Ако трябва да опишем живота с геометрична фигура, може би най-подходящо би било да използваме кръг. По кръгообразен начин стигаме до едни и същи моменти. Живеем в постоянно циклично движение. Нищо не е постоянно или статично. Въртим се по спирала, която ту ни издига, ту ни сваля. Дори и двойното отрицание в предишното изречение е подвеждащо. Не веднъж забелязваме как хората около нас просто не се променят и току няма животът ги шляпва. Някои му казват “дежа вю”. Доста често обаче това е “дейба вю” - усещането, че тая гадост вече се е случвала. Иронията е, че го виждаме в хората около нас, но не и в нас самите.

Така и така чакаш, можеш да си направиш салата. Тук основната съставка е вътрешната ти свежест и желанието да излезеш от затворения цикъл. За целта можеш да използваш:

1. айсберг (~⅓ глава на човек) или някоя от готовите измитите салати в плик (пак около ⅓ плик на човек)

2. домат (чери доматите са по-подходящи, заради сладкия си вкус) - 1 домат на човек или 6-7 чери домата

3. авокадо (по желание, гледаш да е леко меко) - ½ на човек, 1 цяло авокадо стига за трима/четирима

4. сол, оцет и зехтин екстра върджин (олио също върши работа)

Трябва ти още:

1. купа за салата (№3)

2. лъжица (за авокадото)

Друга подходяща песен е “Sunrise” на Simply Red.

Нарязваш айсберга и доматите. Изсипваш съставките в купа №3. Ако ползваш от готовите салати, е още по-просто. Авокадото е пипкаво. Режеш наполовина и разделяш. Костилката се отделя сравнително лесно. Ползвай лъжицата. Също с нея изгребваш месестата част от вътрешната страна на кората. Колкото е по-меко, толкова по-лесно. Нарязваш и него и добавяш в купа №3.

Поглеждаш кашкавала. Моментът за вадене е, когато придобие средиземноморски тен. Всичко по-южно в случая е прекалено.

Толкова се стараем да запазим някакво статукво, да имаме някаква стабилност. А стабилността идва от подвижността, от адаптацията, от промяната. Защо търсим стабилност? Защото там сме спокойни и нещата са подредени. Това е сублимация, илюзия. Търсим опора в някаква имагинерна точка на щастие, която се опитваме да репликираме отново и отново, въпреки липсата на нужните съставки. Звучи нереално тъпо. Въпреки това е реалност за всички.

Време е да подправиш салатата. Редът, в който се слагат подправките, е: (1) сол, (2) оцет, (3) зехтин/олио. Бъди пич и ползвай зехтин. Италианците са го измислили.

Отказът от очевидно нужна промяна е симптом на нещо, което не ти трябва. Набутването всеки път в едни и същи ситуации показва колко нелепо е поведението ни понякога. Ситуациите са математическа функция, нищо повече. Съставните части са тези, които определят резултата. Това са: мотив, намерение и рутина или действие. Ние обаче все се оплакваме от резултатите. Мъдри концепции има колкото човек си поиска. Факт е обаче, че единствено този, който действа, постига. Този, който седи и чака, рано или късно го застига миналото. Миналото не е страшно. Страшно е да ходиш с широко затворени очи.

Изваждаш кашкавала. Сервираш го с правилната гледна точка. Декорираш масата със свежо възприятие.

Готов си. Не забравяй да почистиш след себе си. Оставяш кухнята така, както искаш да я намериш. Ще си правиш каквото си искаш и ще си носиш последствията.

Автор: Яким Кастелов