Денят е минал и е време за отмора. Решил си да отпразнуваш поредния наниз от победи. Не само си оцелял, но и си живял.

Основната съставка за рецептата за Аперол Шприц е желанието ти да отпразнуваш със себе си собственото си щастие и да се наградиш, че си останал пич въпреки всичко. Сложното в тази рецепта е, че има елемент на споделяне, който изисква специална настройка и от двете страни.

Съставките са:

1. Аперол - 50 мл

2. Вино просеко (избягвай сладникавите) - 75 мл

3. Газирана вода - 25 мл

4. Лед

5. Резен портокал (или пресен, или изсушен)

Трябва ти още:

1. Чаши за вино

2. Мерителен съд (за всеки случай)

Започваш рецептата с подсигуряване на подходяща атмосфера. Или я създаваш, или просто усещаш, че моментът е подходящ и това ще е една прекрасна добавка към нещо по-голямо и красиво. Или поне красиво. Ако не си сигурен какво е поне гледай да не е странно, за да не прахосаш съставките си. Аперолът не е известен с това, че се връзва с пилешка пържола с гарнитура зелева салата. Както и да е.

Вадиш чашите и приготвяш съставките. Има и един по-лесен начин да прецениш от кое по колко да сложиш. Съдържанието е три части вино, две части аперол и една част газирана вода. Може да поразкажеш какво си прочел в интернет за аперола и/или просекото, ама не го правиш. Може да споменеш нещо за Северна Италия, колкото да има.

Нарязваш няколко резена портокал. Не забравяй да го измиеш, преди да го нарежеш. И не го бели, не си в десети клас.

Коктейлът е израз на състоянието ти. Сам по себе си той няма как да се промени. Той е свеж, леко горчив, леко газиран и особено свеж. Ако се припознаеш продължаваш нататък.

Сипваш от просекото до малко под средата на чашите. За да не се разгазира виното, слагаш кафена лъжичка в гърлото ѝ. Прибираш го в хладилника. Ако ти зададат въпроси за достоверността на подхода, може да отговориш, че никога не ти се е случвало да остане, за да провериш дали се разгазира.

Поглеждаш дамата в очите, преди да продължиш нататък. Не за да се спреш. Почнал си и тя си чака коктейла. Не го правиш и за да ѝ покажеш, че я харесваш и това го правиш за нея. Това е ясно. Правиш го, за да видиш дали някоя от твоите съставки не липсва. Ако всичко е наред и прочетеш в очите това, което ти се чете, действаш смело. Няма обаче да се даваш лесно. Коктейлът ти и свежестта ти идват на цена, която само ти си знаеш каква е. Остави колко си оставил в магазина. Ти си избрал да си свеж и го правиш. Същото важи и за дамата отсреща, впрочем.

Сипваш аперол в чашите до малко над средата на средата. Ориентираш се по пропорциите по-горе (3-2-1). Добавяш и газираната вода. Коктейлите имат нужда от лед и малко портокал. Добавяш ги. Ако имаш бъркалки, няма да сбъркаш, ако сложиш.

В зависимост от обстановката може да поднесеш със салфетки. Поглеждаш дамата в очите и си казвате “наздраве”. Ако не виждаш това, което търсиш отсреща - няма лошо, компанията ти е достатъчна. Ако го видиш обаче, се замисляш какво виждаш. Ти си избрал да си свеж и си платил цената за това. Минал си през всички неща, за които сега не ти се мисли, защото главата ти с охота се газира. Няма да се даваш.

Ти си уязвим и това е страхотно. Показваш го с всяка стъпка и всяка дума. Ако тя е Тя, това важи и за нея. Ако тази твоя уязвимост е приета с неохота - пий си коктейла и се наслаждавай на красивия живот. Ако обаче е приета с елегантност и отсреща получиш същото - нещата са големи.

Главата ти се газира и в крайна сметка какво пък толкова.

Както казва баба ми от Карлово: “You are fucked, чеде!”*

*Шега. Баба не говори английски. Всъщност казва, че: “Пътят към любовта е като пътешествие към Гърция. За да стигнеш до Кавала, трябва да минеш през Драма.”

Автор: Яким Кастелов