Всички познаваме някого, за когото си мислим: как само се самозалъгва горкият! При това сме твърдо убедени, че НИЕ винаги сме 100 процента честни, поне към себе си. Но това са пълни глупости. Всички ние се самозалъгваме, и то всеки ден. Защото това самозалъгване ни е необходимо. Ако не се самозалъгвахме, щеше да ни е много трудно да се справяме с тежки ситуации и изобщо да се мотивираме за всекидневието. Тези малки „благородни лъжи“ са тясно свързани с нашите възгледи, които са ни нужни, за да укрепим представата си за заобикалящия ни свят.
Разбира се, понякога ни се отразява добре да надничаме „над ръба на чинията“ и да вършим, виждаме или чуваме неща, които леко се разминават с представите ни или дори ги разклащат. Ако обаче правим това постоянно, трудно бихме се справили с всекидневието си. Малките актове на самозалъгване имат за цел да ни защитят и да не позволят на живота да ни смачка.
Психолозите Франческо Марчи от университета на Антверпен и Албърт Нюън от Рурския университет в Бохум са разгърнали широко темата за самозалъгването в специализираното списание „Философикъл Сайколъджи“. Учените са анализирали четири стратегии, с които непрекъснато лъжем себе си. Всички те имат за цел да подкрепят убежденията ни, дори да са налице факти, които недвусмислено ги опровергават.
Четирите стратегии на самозалъгването: така лъжете себе си
1. Реорганизация на убежденията
Ето и най-простият пример за такава реорганизация: една майка е убедена, че дъщеря й е много добра по математика. Но успехът на детето се понижава и то получава последователно няколко лоши оценки по предмета. Ако майката е честна пред себе си, тя би взела под внимание вероятността дъщеря й да не е чак такъв математически гений. Вместо това тя навярно ще търси проблема другаде: или учителят не е обяснил материала добре, или е бил прекалено труден за нивото на учениците. Майката интерпретира фактите така, че да продължат да съвпадат с нейната представа за талантливата й дъщеря.
2. Избирателен подход към фактите
При този подход става дума за това, че в повечето ситуации ние, хората, подбираме само онези факти, които подкрепят възгледите ни. Всичко, което евентуално би разклатило собствената ни представа, чисто и просто игнорираме. Такова поведение се наблюдава например при отричащите корона вируса: те отхвърлят научните факти, свързани с пандемията, и търсят само онези единични изказвания или цифри, които съвпадат с личните им убеждения по темата. Но не само теоретиците на конспирацията прилагат тази стратегия, а всички. Така майката от горния пример ще избегне разговор с преподавателя, тъй като без друго смята, че проблемът е в него. Тя умишлено игнорира част от възможните факти по дадената тема.
3. Отричане на факти
С т.нар. отричане на факти отиваме още една крачка по-нататък: не само игнорираме неприятните факти, които не съвпадат с възгледите ни, но дори ги дискредитираме. Подлагаме на съмнение източниците и тяхната достоверност. Нека използваме отново примера с майката и нейната дъщеря, набедения математически гений: в случая майката може би дори няма да се осведоми за оценката на детето от следващото изпитване, защото и без това не вярва в оценяването на учителя и изцяло го отхвърля като източник.
