„Най-силен е този, който има власт над себе си“ – казвал Сенека, римският философ от школата на стоиците, живял през I век от новата ера. Той бил съветник на император Нерон, но поради подозрение за участие в заговор, през 65 г. прочутият със своята безмилостност император му наредил да се самоубие. Сенека бил убеден, че всеки сам е отговорен за начина, по който се чувства и изживява живота си, независимо от капризите на съдбата. Неслучайно много наши съвременници се връщат към неговата философия. Представяме ви подбрани негови мисли, от които можем да почерпим мъдрост и днес.
Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.
Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.
Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.
Животът е дълъг, ако е пълен… Нека го измерваме с постъпки, а не с време.
Златото се изпробва с огън, жената — със злато, а мъжа с жената.
Искаш да бъдеш свободен напук на това тяло? Живей така, като че ли скоро ще се местиш.
Истинската радост е сериозно нещо.
И след лоша реколта трябва да се сее.
Не е свободен този, който е роб на тялото си.
Нещастието е повод за мъжество.
Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.
Почивка без учение е смърт.
С чуждо имущество се хвали този, който се кичи с произхода си.
Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.
Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването.
Свещено нещо е нещастникът.
Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи.
Тежка е смъртта за този, който твърде добре познат на всички, умира непознат на себе си.
Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.
Хората не се интересуват колко благородно живеят, а само колко дълго, въпреки че всеки човек притежава властта да живее благородно, но не е в ничия власт да живее дълго.
Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.
