За харизмата на Бил Клинтън се разказват легенди. Голяма част от тази харизма се предава чрез зрителния контакт.
Тези, които са се срещали с бившия американски президент, твърдят, че когато те погледне в очите, това е особено преживяване. Казват, че погледът му е дълбок и личен, почти хипнотизиращ – сякаш в стаята сте само двама души – той и вие. Този поглед действа не само на жените, а на всички.
Очевидно очите имат огромна сила и зрителният контакт може да има почти магическо въздействие върху хората. Разбира се, не може просто да се разхождате и да се взирате дълбоко в очите на всички. Както и усмивката, зрителният контакт изпраща различни сигнали в зависимост от съдържанието и контекста на общуването. Човек трябва да знае как да го използва.
Силата на невербалното общуване
Силата на невербалните сигнали като цяло е демонстрирана от едно изследване, което измерва вербални срещу невербални сигнали. То открива, че когато те си противоречат, ние сме пет пъти по-склонни да вярваме на невербалния сигнал, отколкото на думите.
„Когато вербалните и невербалните сигнали са непоследователни, изпълнението се оценява като неискрено, нестабилно и объркващо.“
Не само че очите понякога изпращат по-силни сигнали от това, което казваме, не могат да бъдат толкова информативни, колкото цялото ни лице като цяло. В изследването на Барън-Коен от 1997 г. хората трябва да разчитат емоции по снимки, като понякога виждат цялото, понякога само очите.
„За комплексни психични състояние, виждането само на очите дава значително по-добри резултати, отколкото само устата и е също толкова информативно, колкото и останалата част от лицето.“
