Независимо колко надлежно е написано всичко в една обява, все ще се намери някой, който да изблее отдолу в култов коментар: „Cena?“

- Здравейте, за повече информация можете да последвате линка и да получите допълнителна информация.

- Cena?!

- Здравейте, благодарим Ви за интереса. За повече информация натиснете тук.

- Cena???

- Здравейте, с цената на продукта, както и на останалите, които предлагаме, можете да се запознаете тук.

- Ama kakvo vi pre4i da napi6ete cenata, sled kato ve4e q znaete??!!

(най-малкото пречат условията във фейсбук)

Кой не е попадал на подобни безсмислени диалози.

Толкова сме свикнали да получаваме всичко наготово, че ставаме все по-неспособни да формулираме дори най-просто изречение (да оставим настрана екстрите като поздрави и прочие – пф! - отживелица), а изреваваме със заканителен тон просто едно „Цена?!“ в най-добрия случай на кирилица – това е таванът на културата.

Сърдим се, когато някой не ни предостави наготово информация, след като вече я знае, защото това сякаш е негов дълг. Един се е прецакал да прочете нещо повече от две цифри, длъжен е един вид да спаси другите от подобна зла участ.

По закон не отваряме текстове, които заплашват да бъдат мъчително дълги. Това породи небезизвестната фраза: „VN1MAN1E!!! TEKSTA E DULUG1!“, който има за цел да осмее и клетия ни правопис, и още по-клетата ни граматика; и склонността ни да „крещим“ в нета, блъскайки по клавиатурата с капслок; и презрението ни към всеки текст, надвишаващ пет изречения.

А ако дръзнем да поправим нечий правопис, веднага се превръщаме в persona non grata.

Затова все по-често хората, които имат наистина какво да кажат, замълчават. Предпочитат да подминат, за да не си навлекат излишни негативни емоции. Истина е, че можеш да се разбереш с хора, с които говорите на един и същи език. Истина е и че трагично се разминаваме с онези, с които ни дели цял вагон книги.

Да си пожелаем през тази година да пътуваме по-често в един и същи влак.

Да приказваме по-малко и да казваме повече.

(I IZVINETE, AKO TEKSTA BE6E DALAG!)

Автор: Цветелина Велчева