Съществуват заболявания с особено страховити имена, които често не оправдават очакванията. Да вземем например синдрома на ходещия труп – той няма нищо общо със зомби апокалипсис, а с рядко нервнопсихиатрично състояние. При синдрома на извънземната ръка пък извънземни форми на живот не поемат контрол над органите ви и не се изживяват като кукловоди. Просто една от ръцете ви решава, че ще си прави каквото си пожелае.
Малко обаче са състоянията, при които разликата между тяхното име и патология е оттук до небето. И синдромът на експлодиращата глава е едно от тях. Замислете се – ако най-добрият ви приятел ви каже, че страда от него, вероятно ще се запитате колко време му остава на този свят. Всъщност обаче нещата стоят другояче.
Какво представлява синдромът на експлодиращата глава?
Вероятно ще се успокоите (или пък разочаровате, кой знае…), когато разберете, че този синдром не кара главата да избухва.
За хората обаче, които страдат от него, той е доста неприятен. Синдромът, известен още като епизодични черепни сензорни шокове, всъщност е сънно разстройство, при което пациентите чуват изключително силни звуци – например катастрофа, изстрел от пистолет, сблъсък на чинели, експлозия на бомба и други подобни. Това обикновено се случва малко преди да се унесат и да заспят или когато се събудят посред нощ. Тези звуци са придружени от ярки проблясъци или мускулни спазми.
„Колкото и да е странно, това се случва, когато хората всъщност не са заспали – обяснява професор Брайън Шарплес, експерт по състоянието, в интервю пред Science Focus на Би Би Си. – Но те имат чувството, че са.“
„Когато синдромът на експлодиращата глава се задейства, хората всъщност се намират в изключително отпуснато състояние, което настъпва точно преди да заспим“, обяснява той.
Представете си в такъв случай изведнъж да ви се случи следното:
„Започнах да чувам шумове, наподобяваха статично електричество. Ставаха все по-шумни и по-шумни, докато не чух мощен звън – досущ като експлозия. Беше толкова силен, че ми идеше да запищя. Но не можех, тялото ми не се движеше. Чувствах ужасна болка в главата си, а по ръцете и краката ми сякаш течеше електричество. Очите ми бяха широко отворени, а зрението ми беше изпъстрено с точици и цветни петна, с проблясъци, наподобяващи светкавица. Имах чувството, че получавам пристъп или инсулт“, коментира потребителят Planetmclulu в Bored Panda.
Звучи ужасяващо нали? Най-интересното е, че никой не може нито да види, нито да чуе това. Въпросните шумове и експлозии се случват единствено в главата ви.
Колко често се среща този синдром?
Не разполагаме с достатъчно данни по въпроса. То присъства в медицинската литература още от 70-те години на 19-и век, но не е изучено особено добре.
Изглежда, че засяга по-често жени, отколкото мъже – вероятността даден произволен човек, страдащ от синдрома на експлодиращата глава, да е жена, а не мъж, е 1,5 по-голяма, казва изследователят Брайън Шарплес. Не трябва обаче да приемаме тази информация за чиста монета, тъй като не съществуват достатъчно стандартизирани данни, за си направим необходимите заключения.
Едно нещо обаче изглежда е вярно – този синдром не е толкова рядък, колкото предполагахме. През 2020 г. изследователи от Университета Голдсмитс в Лондон публикуват резултати от проучване, проведено сред близо 7000 души, и повече от половината от тях казват, че са преживели синдрома на експлодиращата глава в някакъв момент от живота си.
Защо това състояние е толкова слабо проучено? Отговорът се крие в детайлите – 35 процента от хората в изследването казват, че изпитват подобно нещо от време на време – няколко пъти годишно. Същевременно 40 процента пък казват, че за целия си живот са имали само няколко епизода.
Какво предизвиква синдрома на експлодиращата глава?
Сравнително малко е известно за синдрома на експлодиращата глава и възможните фактори, които обуславят настъпването му. Установена е все пак по-висока честота на възникване на синдрома сред хората подложени на стрес или прекомерна умора. Съществуват и различни хипотези, включващи настъпването на микроепилептични припадъци засягащи темпорални лоб, както и евентуални разместване на компонентите във вътрешността на средното ухо и др.
Опасно ли е състоянието?
Не. Страшно е, но не е опасно. Най-лошият ефект на синдрома е психологически. За хората, които изпитват често подобни епизоди, вероятно идеята да си легнат не изглежда особено привлекателна. Вероятно дори е страховита.
Може ли да се лекува?
За момента не съществува лек за този синдром.
Източник: IFLScience
