Скритите ни суперсили

3. Концентрация

Когато се появи непосредствена опасност, подсъзнанието ни взима нещата в свои ръце, като стеснява вниманието ни единствено до нещата, които са важни в случая. Мозъкът отделя силен невротрансмитер, известен като норепинефрин, който прави ума ни по-буден и активен, когато вниманието е решаващо. Линда Хамилтън работи с изпълнители, страдащи от сценична треска. Тя е установила, че напрежението преди представление всъщност засилва концентрацията и влия добре на изпълнението. „Напрежението не е нещо лошо”, казва тя на пациентите си. „То те издига на висотата на събитието. Когато си на сцената, ти присъстващ изцяло в настоящия момент – точно там, където трябва да бъдеш.”

4. Разтягане на времето

Нолън Колър седи под кленово дърво с лък и стрели в очакване на елени, когато чува гласа на сина си Джейсън от уоки-токито. „Татко, едно мече идва към мен.” После още едно, а накрая и майката. Колър грабва една стрела и хуква към сина си.

„Тя ме видя. След мен е”. – крещи Джейсън. На десетина метра от скривалището на Джейсън, той вижда как 100-килограмовата мечка напада с нокти и зъби сина му.  Колър изкрещява и размахва ръце. Мечката се обръща, вижда го и се засилва към него. Ясно е какво си мисли. Колър опъва лъка. Мечката се приближава бързо, но изглежда се движи на забавен кадър. Стрелата излита, забивайки право в ивицата, маркираща гръбнака на мечката. „Никога не съм преживявал нещо подобно, казва Колър. „Всяка енергия, която имах, беше насочена към насочването на този изстрел.”

Способността за „забавяне на времето” е един от най-странните ефекти на страховата реакция. Психологът Дейвид Игълман е изследвал този ефект с помощта на гривни, които показват цифри, които се сменят малко по-бързо, отколкото човек може да различи. Той иска да разбере страхът кара времето наистина да се забавя за този, който я носи, така че да може да различи цифрите. За да отговори на този въпрос той организира доброволци, които правят обезопасен свободен скок от 45 метра в увеселителен парк. Дори в ужаса по време на скока хората не могат да различат цифрите. Следователно мозъкът не възприема времето в по-кратки интервали. Вместо това, според Игълман, той създава по-детайлен спомен за събитието, тъй че в ретроспекция изглежда сякаш са се случили повече неща. Това е важно за оцеляването – ако отново попаднем в ситуация, която ни заплашва по същия начин, искаме да помним точно какво се е случило.

5. Безстрашност

Пилотът Брус Макинес тества новия си състезателен Форд по една писта в Кънектикът. В един момент с трясък долният панел се стоварва на асфалта със скорост 150 км/ч. Сред дим и искри Макинес излита от писатата, насочвайки се право към 60-сантиметра висока бетонна стена. Без спирачки, без контрол над волана и само секунди преди удара, той си спомня как в пълно спокойствие си казва: „Това ще ми откъсне краката.” И въпреки че никога по-рано не му се е случвало, автоматично знае какво да направи. Удря на първа скорост и пуска съединителя. Фордът се завърта на 180 градуса и се хлъзва в стената. Сблъсъкът смачква машината, но металът обира удара, докато пилотът остава невредим. Когато аварийните екипи го изваждат от колата, Макинес се отдалечава спокойно от катастрофа, в която е можел да загине. Едва след повече от 10 минути усеща пулсиращата болка, която му подсказва, че си е счупил стъпалото. Преживяването на Макинес е нещо, което оцелелите от животозастрашаващи ситуации споделят отново и отново.

Когато дойде моментът на истината, емоциите изчзват. Едва по-късно, когато опасността е отминала, колената омекват и започва треперенето. „Емоциите са полезни, когато искаш да оцениш нещо, като си казваш „Какво мисля за това? Добро или е, или лошо?” – казва психологът Дейвид Игълман. „Но в ситуация, в която летиш към челен сблъсък, знаеш, че е лошо, и няма нужда да използваш подобни неща.” Добре е да го знаем, ако някой ден самите ние изпаднем в голяма опасност. Въпреки че механизмът на страха може понякога да ни пречи, той е направен, за да ни спасява. Можем да мислим за него като за второ аз, което тайно живее вътре в нас, вечно бдящо и готово да излезе на бял свят при нужда. Помнете че мехазнизмът на страха може да ни помогне да направим неща, които иначе са невъзможни. Кризисните ситуации имат и светла страна. Те ни дават възможност да се срещнем с част от себе си, коятно иначе никога не бихме опознали – да открием колко сме силни в действителност.

По материал от Psychology Today