Твоето житейско пътешествие със сигурност не е същото като моето. Нито пък моето е като твоето. Но ако случайно се срещнем по една и съща пътечка, нека се окуражим един друг.
Никой не преминава през това, което преминаваш ти. Никой не може да изпита същата болка или същата радост. Колкото и да си приличаме понякога в неволите или в радостите, човек преживява по различен начин всичко, което му се случва.
Не се сравнявайте с другите и не се сърдете, когато не ви разбират. Нито пък обръщайте внимание, когато ви повтарят, че знаят точно как се чувствате. Никой не знае как се чувствате освен самите вие.
Но докато се борим да запазим егото си, докато бързаме да се обиждаме и да влагаме усилия в това да сме непременно прави, времето е отлетяло.
Затова – приемете, че всеки човек, когото срещате по пътя си, има своите съображения да казва или прави нещата, които казва и прави; има своите битки, които води според силите си; има своите възходи и падения; своите изпитания; своите силни и слаби страни.
Не го съдете прекалено строго. Защото просто не знаете през какво преминава.
Неговият път няма да е вашият. Но ако все пак се срещнете, дайте си кураж, проявете грижа.
Най-важното в живота е да знаем, че не сме сами.
Цветелина Велчева
