Помага чувството на отговорност
Вместо да разчитате на разрушителния срам, изградете у детето нещо позитивно – отговорност за постъпките, като естествено отчитате възрастта му.
Отговорността означава да признаеш грешката и да опиташ да я поправиш, без самобичуване още по-малко с унижения.
Когато човек се чувства отговорен, той може правилно да възприема информацията и осъзнава собствените си емоции.
Детето е в състояние да разбере: „Мама е ядосана, защото цялата къща е в безпорядък“. И тук е мястото не за срам, а за конструктивен диалог и то на емоционално ниво.
„Извинявай мамо, сега ще оправя стаята!“
Нали именно това искате да постигнете в подобна ситуация?
Винаги помнете, че каквото и да направи детето, то е добър човек и най-скъпото ви същество. Постъпката може да е лоша, детето – не.
Постъпката може да бъде неправилна, да ви разстройва, да ви докара до бяс и сълзи, но въпреки това детето си остава добро. А фразата: „Как не те е срам!“ отправя упрек към личността на детето, не към към конкретната постъпка.
Важно е детето да разбере и да е уверено в това, че е то е добро, единственото му прегрешение е, че е постъпило неправилно.
