Теодор Теодоров 1859 – 1924
Теодор Теодоров е роден в Елена, завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883) и става доктор по право в Парижкия университет (1886). Бързо се налага като един от елитните столични адвокати, но се прочува повече като ръководител на Народната партия. Теодор Теодоров неведнъж е народен представител – от далечната 1884 г. до смъртта си през 1924 г. Теодоров участва в Парижката мирна конференция през 1919 г. Тогава той е премиер. Мнозина го оправдават, че обстоятелствата са били такива, че който и да е отишъл тогава в Париж, нямало е да извоюва по-добър договор за България. Други пък го обвиняват, че е проиграл шанса на България. Според клаузите на Ньойския договор България загубва Македония, Беломорска и Одринска Тракия, Западните покрайнини и й се налага да изплати 2,25 милиарда златни франка.
ДОМЪТ НА БАРОН ГЕНДОВИЧ
Домът на барон Гендович – “Небостъргачът” на ул. “Дякон Игнатий” № 7 в София
В непосредствена близост с Народния театър в София, величествено се издига красива седеметажна необарокова сграда, позната на столичани като „първия небостъргач” в града. Построена е през 1914 г. по поръчка на българския политик, предприемач и съратник на Левски – Христо Гендович. Проектът е дело на един от най-забележителните архитекти от началото на века, основателя на първото българско частно проектантско бюро Никола Лазаров. Роденият в гр. Сливен собственик на зданието е удостоен с титлата „барон” от руския император Александър II, заради заслугите му по време на Руско-турската война, в която служи като преводач на ген. Дандевил. Архитектурата на внушителното банково здание и днес впечатлява с европейското си излъчване. Проектирана е по виенски образец: едновременно монументална и раздвижена, с тераси, еркери през етажите и богато орнаментирана фасада. Стълбището й е изградено от монолитен врачански камък. Смесеното строителство – пруски свод с метални греди и липса на носещи колони, допълва уникалния й за времето облик. Според първоначалния план „небостъргачът” е трябвало да бъде с два купола, но поради междувременно започналите войни, вторият остава недовършен. Зданието става известно и като първата сграда в София със собствено локално парно. До 1966 г. в сградата се помещава и известното заведение “Бамбука”, където по това време често се събира елитът на София.
арх. Никола Лазаров 1870 – 1942
Някои от най-известните проекти на арх. Никола Лазаров са: Обществена баня в Плевен (1905); Централен военен клуб в София (1907); Къща на д-р Димитър Моллов, София, пл. „Народно събрание“ №11 (1909); Българска централна кооперативна банка (до 2007 централа на Ейч Ви Би Биохим) на улица „Иван Вазов“ №1 в София (1910); Къщи на Юлиан и Иван Парушеви, бул.„Христо и Евлоги Георгиеви“ (1911); Доходно здание на Сабат Фархи, София, ул. „Алабин“ №38 (1913); Къща на Стефан Ватев, София, ул. „Кузман Шапкарев“ №1 (1914); Основната сграда на двореца Врана край София (1914); Къща с казино на Христо Гендович, София, ул. „Дякон Игнатий“ №7 (1914); Къща на Рачо Димчев, София, ул. „Дунав“ №5 (1914); Къща на Коста Балабанов, София, ул. „Граф Игнатиев“ №2 (1914); Къща на Киро Стефанов, София, ул. „Париж“ №1 (1921); Къщи близнаци за дъщерите на Христо Ковачев София, бул. „Дондуков“ №35 (1910).
“КЪЩАТА С ТИТАНИТЕ” – Доходното здание на Коста Балабанов
Доходното здание на Коста Балабанов (Къщата с Титаните) на ул. Граф Игнатиев № 2
Къщата на Коста Балабанов на ул. “Граф Игнатиев” 2 е строена през 1914 година за жилище и доходно здание. Архитектурата й е изключително пластична, решена в духа на барока, с три обемни еркера, открити и покрити тераси, балюстради, йонийски колони, богата пластична декорация от картуши, спирали, маски. Особено представително е решен входът, фланкиран от две скулптурни фигури на атланти. Интериорът представлява интерес с красивото стълбище от полиран гранит с парапет от ковано желязо, оригинална дограма с дърворезба, колони, гипсови тавани и орнаменти. Автор на проекта е арх. Никола Лазаров – един от най-изтъкнатите български архитекти, работил на границата между XIX и XX столетие. Той е завършил с отличие “Ecole speziale d Architekture” в Париж, син на будния карловец Иван Лазаров, убит от турците по време на Освободителната война. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.
