“КОРОНЯСАНАТА КЪЩА”
Къщата на проф. Иван Георгиев на ъгъла на бул. “Княз Александър Дондуков” и ул. “Будапеща” в София
На ъгъла на бул.“Княз Александър Дондуков“ и ул.“Будапеща“ в София се издига една необикновена пететажна сграда построена още в далечната 1881г. Претърпяла множество преустройства през годините, понастоящем постройката пази автентичния си вид в стил необарок и е една от най-забележителните сгради на оживения столичен булевард. Отличителният й белег е ъгловата кръгла еркерна кула, завършваща с купол с форма на пресечен конус, който изкусно е обримчен с парапет от ковано желязо, наподобяващ корона. Тази сграда и до ден днешен е известна като „къща на проф. Иван Георгов“, точно така фигурира и в регистъра на паметниците на културата. И въпреки, че парцелът е бил собственост на професора и виден български философ, той самият никога не е обитавал този дом. През годините сградата става известна като „Тетевенски хан“, наречена на едноименната ул. „Тетевенска“, която в последствие получава името „Будапеща“. Съдържатели на хана били дъщерята на проф. Георгов – Мария Георгова и съпругът й.
КЪЩАТА НА ПРОФЕСОР СТЕФАН ВАТЕВ
Къщата е построена по проект на архитект Никола Лазаров в края на 19-ти век.
В тази къща от 1914 г. до смъртта си е живял Стефан Ватев – първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. Стефан Ватев е роден на 6 февр. 1866 г. в Ловеч. Завършва гимназия в Пардубице, Чехия (1882). Работи като учител в Габрово и София. Завършва медицина с докторат в Лайпциг (1893) и специализира детски болести в Берлин. Работи като лекар в Ловеч и Силистра. През 1936 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч, а по-късно и на София.
КЪЩАТА НА РАЧО ДИМЧЕВ
Къщата е проектирана от арх. Никола Лазаров и се намира на ул. “Дунав” № 5 в София
Рачо Димчев 1838 – 1912
Рачо Димчев е роден през 1838 г. в Ловеч. Учи в метоха на Гложенския манастир „Св. Георги“. На 18-годишна възраст поема семейната търговия. Като търговски представител на фирма „Братя Димчеви“ живее и работи в Милано , Марсилия и Париж . В България се завръща през 1887 г. и се установява в Свищов, а по-късно в София. Рачо Димчев е редовен дарител на град Ловеч. Преди смъртта си завещава за вечни времена 100 000 златни лева „за старите, бедните и болни жители на Ловешка и Софийска община“. След смъртта му ежегодни помощи за бедните в Ловеч продължава да изпраща неговата съпруга Евдокия Димова, децата им – Александра Лазарова (съпруга на известния архитект Никола Лазаров), Екатерина Иванова и Атанас Димчев. Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 19 януари 1904 г. Улица в централната част на София е наименувана на Рачо Димчев.
ЗАНАЯТЧИЙСКО ДЮЛГЕРСКО ДРУЖЕСТВО
Сградата на занаятчийското дюлгерско сдружение в гр. София се намира на бул. „Христо Ботев“ 71, район Възраждане.
Сградата на занаятчийското дюлгерско сдружение в гр. София е изградена в близост с оживените стари пазари – женския, медния, конския, и прочутата Вайсова мелница (в района на днешния пл. „Възраждане“), където обикновено ставало спазаряването на работници, дърводелци, строители, градинари. Сградата е построена през 1909-1910 г. по проект на архитект Наум Торбов, а впечатляващата барелефна композиция на тимпана е дело на скулптора Александър Андреев и на майстора каменоделец Георги Киселинчев. Обявена е за паметник на културата с категория – „местно значение“ през 1978 г. В момента е собственост на Федерацията на независимите строителни синдикати. Помещенията в нея се ползват главно за търговски и административни дейности, а голямата зала на третия етаж е наета от театрална школа.
арх. Наум Торбов 1880 – 1952
Наум Торбов е роден в голямото македонско влашко село Гопеш, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Семейството му емигрира в България и се установява в град Оряхово, а Наум е изпратен да следва архитектура в Румъния, в Букурещкия институт за изящни изкуства. След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение „Архитектура“ към Столична община, а от 1908 година започва частна архитектурна практика. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество. По негов проект е изградена сградата на Централните хали в София.
