КЪЩАТА НА САВОВ
Къщата на Савов на ул. “Будапеща” №7
Тази елегантна софийска къща е построена през 1914 – 1916 г. по проект на арх. Георги Кунев, който по-късно през 1927 – 1930 г. създава своя шедьовър “Къщата с ягодите”. Арх. Кунев е завършил училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе.
КЪЩАТА НА НИКОЛА ГЕШОВ
Къщата на бул. «Патриарх Евтимий» 7 в София е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от местно значение през 1978 г.
Никола Гешов е син на Иван Стефанов Гешов и роднина на академик Иван Евстратиев Гешов. Тя е богато градско жилище от началото на ХХ в., разположено на централен столичен булевард; проектирано и декорирано в духа на модерните за времето си образци. Заема обширен парцел, разположена на уличната регулационна линия по източния фронт на булеварда, с двор в дълбочина – на североизток от къщата. Приватизирана през 1990-те години, сега сградата е изоставена без всякаква поддръжка.
арх. Никола Лазаров 1870 – 1942
Къщата е изградена по проект от 1909 г. на арх. Никола Лазаров, един от най-крупните творци в българската архитектура от началото на ХХ в. Завършва Ecole speciale d’Architecture в Париж (1893 г.) като стипендиант в списъка на възпитаниците на цивилната листа на Княз Фердинанд I. Създава първото частно архитектурно бюро в София (1897-34 г.). Работи по довършването и обзавеждането на Военния клуб в София (1898-1900), Двореца в Евксиноград (1894); североизточното крило на Княжеския дворец в София (1894-96), Вила № 2 от Леттния царски дворец във Врана (1912). Автор е на концепцията “Монументална София” за изграждането на представителния център на столицата (1907-12) и на огромен брой жилищни и обществени сгради в цялата страна. Избран е за окръжен съветник към Окръжната постоянна комисия (1902); общински съветник на гр. София (1911-14, 1937-40); първият български архитект – народен представител.
ДОХОДНОТО ЗДАНИЕ НА САБАТ ФАХРИ
Доходно здание на Сабат Фархи, София, ул. „Алабин“ №38
Прекрасната сграда на ул. “Алабин” 38 е буквално обсипана от декоративни елементи. Женските лица, гипсовите елементи и богато декорираните балкони са само малка част от украсата, с която разполага това неповторимо здание в центъра на София.
“КЪЩАТА С ЯГОДИТЕ”
„Къщата с ягодите“ на „Сан Стефано“ 6 е като – романтичен отглас от минали времена.
„Къщата с ягодите“ е била собственост на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович, проектирана е от завършилия училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе български архитект Георги Кунев. А е построена между 1927 г. и 1930 г. Очевидци разказват, че има пет спални, салони за прием на гости, подиум за музиканти, голям кабинет, стаи за прислуга, веранда, врати с кристални стъкла, камина с червен мрамор, барелефи… Едва ли някой знае каква е съдбата на обзавеждането – по онова време богатите български семейства са купували мебелите си основно от Виена. От оригиналната ограда има отчупено голямо парче или просто се е срутило, така че всеки може да влезе в двора и да проникне в къщата, която някога е била посолство, щаб на чужда резидентура и търговско представителство. Днес това архитектурно бижу, потънало в прах и забвение, макар че е обявено за паметник на културата още през далечната 1978 г., е собственост на директорът на „Лукойл“ Валентин Златев.
ЕДНА ОТ КЪЩИТЕ БЛИЗНАЦИ НА БРАТЯ ПАРУШЕВИ
Южната къща на Иван Парушев, която се намира на ъгъла на улица “Оборище” и бул.„Христо и Евлоги Георгиеви“ №159
Къщите близнаци на ул.”Оборище” са принадлежали на двамата братя индустриалци Юлиян и Иван Парушеви. Изградени са през 1911 г. Техните кули образуват своеобразен портал на улица “Оборище” по посока към центъра на града. Нетипичните за софийския архитектурен пейзаж “готически кули” са действително внушителни, а перфектната симетрия на двете сгради продължава да впечатлява минувачите. Двете огледални сгради са творение на именития български архитект Никола Лазаров, известен още и с артистичния си псевдоним – Архитект Софийски, който получава от съвременниците си от колегията на строителите и архитектите, заради значимия му принос към архитектурния облик на столицата. Според градската легенда съпругата на Иван Парушев, която била художник, заимствала идеята за проекта от една алпийска вила в Лион. Тази вила е била притежание на професора, при когото българският индустриалец учел автомобилно дело. Вдъхновени от проекта, двамата братя решили да вдигнат две огледални фамилни къщи, издържани в неоготически стил, върху семейния си имот в София. Южната къща била на Иван Парушев, а северната на брат му Юлиян.
Автор,: арх. Белин Моллов / ARCH-ART Belin Mollov Блог за архитектура, урбанизъм и изкуство
