За да покажеш любов, се изисква по-висша форма на чувствителност, но и нравственост. Любовта е нравствено чувство. Изисква се фина душевност, за да обичаш истински – да не нараняваш с любовта си, да не искаш да притежаваш, да бъдеш достатъчно уверен и вътрешно уравновесен, за да не задушаваш с ревността си.
Но любовта просто не е за всеки.
Любовта е в жеста, в думата, в прегръдката, в целувката, в нежността, във вниманието и грижата към другия, в пълноценния разговор, в интимността, в подаръка, в слушането, в подкрепата, в разбиращия поглед. Любовта е сложна и проверява доколко човек е способен да отвори сърцето и ума си за друг човек и да го постави наравно със себе си, а понякога и пред себе си.
Страхливците не умеят да обичат истински. Те не показват любовта си.
Любовта е отсъствието на страх.
Да не мислиш за нищо – да не се интересуваш от хорското мнение, от времето, от препятствията, от разстоянието… Любовта е преминаване на разстояние, прескачане на огради, прекосяване на пътища, преодоляване на его, предизвикване на себе си.
Любовта е рядкост. В онази нейна чиста и неподправена форма, която не пита, не търси сметка, на рови в миналото, а просто съществува. Защото е красива и защото е истинска.
Любовта е привилегия на смелите. Те не се срамуват да плачат, не се страхуват да изложат сърцето си на риск, не се отказват от трудностите.
Любовта трябва да бъде вдъхновение и криле.
Този свят има нужда само от едно – да бъде призован да обича.
