За повечето майки, особено тези, които раждат за първи път, е плашещо всяко предположение и всяко „ами ако?“. Те се страхуват от: дали бебето диша, дали се развива правилно за възрастта си, дали няма да го заболи гърлото след втория сладолед, дали ще проговори навреме, дали няма да се запознае с „лоши деца“, дали...
За какво се страхуват обаче новите татковци?
Страховете може да са различни в зависимост от възрастта на детето, от това дали е син или дъщеря; може да са за дреболии или за нещо ужасно важно, но винаги са реални и завладяващи. Които стягат сърцето като желязна паяжина. И със сигурност са много повече, а и по-големи от страховете, които са изпитвали нашите бащи.
Основната, първична и глобална паника е „Дали ще се справя като баща?“, изразявана по-детайлно в „Ще се науча ли да държа бебето така, че да не се счупи?”, „Ами ако го изпусна?” и други подобни.
Всеки, абсолютно всеки, баща може да се справи прекрасно в грижите за детето си, независимо какви са те, ако замени горните въпроси с мисълта: "Ще направя всичко по силите си, за да е добре, ще го науча на всичко, което знам и мога.“ Или още по-добре с крилатата фраза на Монтен: „Опитът учи.“
Те важат за всяка възраст – и на бащата, и на детето.
При бебетата нещата се учат бързо – в крачка. Няма много време да репетираш с точната температура на млякото (мери се най-бързо, като капнете капка от него от вътрешната страна на китката, защото там кожата е най-нежна и чувствителна), или на водата за къпане (тя пък се опитва, като натопите лакътя си, ако нямате термометър за вана, естествено).
Прочетете целия текст в Новите Родители.
