Искаме всичко да се случи на момента. Нямаме време да градим връзката си. Искаме я сега и веднага, готова за консумация, узряла и разцъфнала с всичките й необходими елементи – доверие, разбирателство, взаимност, хармония, любов.
Съвременният човек е убеден, че има много алтернативи. Възможностите, които предлага светът – реалният и виртуалният – създават илюзията, че все ще се появи някой друг, ако с този не се получи. Ами ако не се появи? Ако не заслужаваме да се появи? След като с лека ръка сме готови да се откажем от връзката си.
Имаме все повече изисквания. Високите очаквания убиват всяка връзка. Не поглеждаме собствените си недостатъци, но затова пък сме отличници в ровенето на чуждите.
Технологиите ни пречат да дишаме. Познатата гледка – двама „влюбени“ на една маса, но всеки забил поглед в телефона си. Така ли изглежда днешната любов?
Не разграничаваме секса от любовта, а само така си мислим. Сексът не е тема табу. Не е нещо, което да споделиш само с човек, към когото имаш чувства. Това отдавна не е задължително условие.
Връзките вече не са толкова прости и логични. Има отворени връзки, приятелства с екстри, неангажиращи забивки, секс за една нощ – колко много сме опорочили интимността само… предпоставката за истинската любов. Нищо чудно, че не можем да я разпознаем, когато се появи.
Любовта си отива.
Отиваме си и ние от нея. Без да ни мигне окото.
