Бракът изобщо не е лесна работа. Някои сигурно си мислят, че всичко опира до любов. Нищо подобно. Любовта е част от общата картинка.
Всъщност в основата на брака е зрялото отношение един към друг.
Трябва да бъдем достатъчно емоционално осъзнати, за да можем да пренебрегваме егото си, когато се налага. Но същевременно да умеем и да прощаваме, когато се налага. Да търсим причините за неразбирателствата не само у другия, но и у себе си.
Важно е да бъдем отворени към промени.
Не бива да очакваме, че хората не се променят. Нито вие, нито партньорът ви сте същите след 5 или 10 години от началото на брака си. заедно израствате, заедно се променяте, заедно преминавате през различни трудности, които няма как да не се отразят на взаимоотношенията ви. Ежедневието ви променя.
Важно е да умеем да правим компромиси.
В името на връзката и нейното бъдеще. Това, разбира се, не означава на всяка цена, но означава да позволявате да ви унижават или да уронват достойнството ви, но означава да не искате непременно да побеждавате във всеки спор. Също така означава да не се заяждате един с друг за дреболии. Когато започне да се случва подобна тенденция, взаимоотношенията се изострят и това не води до нищо добро.
На всеки се случва.
Не си мислете, че само вие се карате, само вие не се разбирате, само вас партньорът не ви цени. Чуждите мъже или чуждите жени винаги изглеждат по-примерни и съвършени, но не са. Лицето ни пред другите и лицето ни у дома не е едно и също. Не се сравнявайте с другите и не позволявайте това да влияе на връзката ви. Съвършен брак няма. Нито съвършени хора.
Съвършеният брак се дължи на двама съвсем несъвършени хора, които не се отказват един от друг. Осъзнато и целенасочено работят всеки ден върху себе си и се стараят да поддържат любовта си.
И това не я прави по-малко любов. А само по-зряла и осъзната.
