Ако пясъчните замъци и кули можеха да говорят... Всъщност могат, ако питате психолозите. Те лансират терапии, основани на един и същ материал - пясъка, но с различни цели: пясъчна юнгианска игра (по името на швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг), пясък за развиване на кинестетичната (чрез усещания и допир) интелигентност, пясъчна живопис – вероятно сте чували поне едно от тези понятия.

Тези разновидности психотерапия с пясък в последните години намират все повече привърженици, тъй като съвременните псипотерапевти се опират на тях в работата си с „проблемни“ деца. Те са чудесни и като развиващи занимания при малките, но се прилагат и при зрели хора и семейни двойки като начин на себеизразяване.

Още в началото на миналия век психоаналитици се сблъскват с трудности в работата с деца, които не могат да изразят своята тревожност или да опишат с думи проблема, който ги тормози.

Тъй като за малките е най-присъщо да се изразяват чрез играта, защото тя е най-естественото занимание за тях, специалистите им дават възможност да пресъздадат своите проблеми с ръцете си. Като извършват различни действия с тях и си измислят сюжети, малките изразяват какво усещат: тъга, злоба, страх. Проницателният психолог може да забележи особеностите на поведението и потребностите на детето по действията и отношението му с различни предмети.

Моят детски свят

Той води началото си от работата на английския психолог Маргарет Ловенфелд - пионер в детската психотерапия и основател на Института за детска психология в Лондон. Именно тя през 30те години на XX врешава да постави фигурки за игра в пясък. Децата, с които работи, създават сюжетни картини и ги наричат “Моят свят“, така се и появява името на новия метод, прародител на пясъчната терапия.

В края на 50-те друга известна жена - швейцарският детски психотерапевт Дора Калф и ученичка на Карл Густав Юнг, обединява тази техника с юнгианските направления, като измисля собствена терапия. Тя стига до извода, че творбите, създадени с помощта на пясък и малки фигурки, отразяват мислите и вътрешните преживявания на детето. Калф ги описва в книгата си “Sandplay”: „Неосъзнатият проблем се разиграва в пясъка подобно на драма, конфликтът се пренася от вътрешния свят във външния и става видим.“

Правила

За да могат децата да изразят възможно най-добре своето емоционално състояние, да го пренесат отвътре навън, са нужни някои образи и символи. С играта в пясъка децата придобиват опит, дори символичен, да разрешават множество трудни ситуации. Понякога те преливат от преживявания, друг път се чувстват абсолютно „празни“, че това пречи на развитието им.

Когато се изразяват на несъзнателно-символично ниво с помощта на игри в пясък, децата се освобождават от онова, което ги тормози: развод на родителите, неврози, страхове, психосоматични заболявания. Такива "недетски" проблеми понякога ги потискат, създават у тях чувство за опасност и травмират психиката. Но могат да бъдат разпръснати с помощта на строене и разрушаване на пясъчни кули, в проиграване и потушаване на конфликти, които изтичат между пръстите.

В пясъка се пренасят не само негативните преживявания; чрез него могат да се предадат също положителни чувства, чието изразяване по някаква причина е трудно, например в семейство, в което липсва нежност и привързаност.

Но в какво е уникален пясъка за детското себеизразяване?

Със същия успех хлапето може да рисува или да вае с пластилин. Пясъкът обаче е удивителен природен материал, фин и изменчив, ефирен и с различен цвят и консистенция в зависимост от това дали е сух или мокър, с неизчерпаеми възможности за творчество – приема различни форми.

За малките той е нещо като приятел заради честите преживявания в пясъчника на детската площадка от най-ранна възраст и не изисква нищо специално, за разлика от подготовката за други видове творчество.

Продължава на страницата на Новите родители