Допреди 50 години терлиците са задължителна част на невестинския чеиз.
Те са част от невестинските дарове за най-близките родственици по време на сватбата - мъж, свекър, свекърва, девер, пише Edna.bg. В чеиза включват големи количества от тях, по 30-40 чифта, за да си има невестата и след това, т.е. за семейния живот.
Редно било когато посреща гости, булката да им поднесе терлици за обуване; да подари терлици на близка дружка-посестрима или на жена от новото й семейство в знак на уважение или конкретна благодарност.
Много здрава е традицията, когато отиват на гости, жената да носи красиви терлици за всеки от семейството си. До пределна възраст смолянчанката има терлици за дар – да посрещне млада снаха в дома, да подари, че се е родило първо внуче или да подари, че някой е дошъл на гости в дома й.
В наши дни родопските терлици са най-представителният сувенир от планината, даряван на жена. Със сувенирна цел се правят и миниатюрни терлици, окачвани по стените.
От стари майсторки - терличарки можете да научите, че най-добре е терлиците да се кроят на лек ден – понеделник или четвъртък. За булка терлиците са били червени.
За младоженец са кафяви, но много гайтан се слага за украсата им. Бабите са приготвяли за новороденото си внуче везани с червени конци терлички от бяла аба. Много от това и досега се практикува в Смолянския край.
И в наши дни ръцете на майсторките сръчно кроят сая (горна част на терлика) и табанче (долна част за стъпалото), или подшиват с по пет реда гайтан петата, или изкусно везат “охлюви”, “таралежи”, “хурки”, “борики”, “кафезчета”, “плетенички”, “кривулички”, “гроздове”, “метлички” и други най-различни орнаменти, плод на невероятната им фантазия, на живата връзка с заобикалящия ги природен свят и чувството им за изящност.
Ето защо, някои хора наричат терлиците „талисмани”. Според поверията на родопчаните във всеки дом трябва да има поне един чифт, за да бъдат здрави стопаните и гостите им.
